Малко селище, на вид най-обикновено. Често го включват в туристическите маршрути. Защо ли? Тук е работила първа белоруска печатница, а през XVII век  е живял Симон Будни писател, философ и просветител. Но това едва ли е достатъчно, за да привлече толкова много туристи.
Тук се намира извор с лековита вода свързана с Панталеймон-лечителя. Източника е чудотворен и ето каква удивителна история се приписва на него.
Местната легенда разказва, че по времето на Втората световна война, в малката рекичка, от която войниците си взимали вода, германците излели няколко цистерни спирт. Тя водела началото си от извор наречен на лечителя Панталеймон.
Въпреки излетия спирт, по реката течала бистра вода. Защитата не спряла до тук.
След като войниците излезли от окопите, германците пуснали силно отровен газ. Местният свещеник усещайки надвиснала опасност, призовал за молитва вярващите в малката църквичка. Изведнъж вятърът променил посоката си и вместо над руските окопи, облакът с отровния газ, се оказал на немските войски.
Дали това е само легенда, не знам, но близо до църквата има гробище, в което са погребани два батальона немски войници. Това са тези, които са се оказали под облака с отровния газ.
На това гробище няма огради, нито кръстове, само малките хълмчета отбелязват местата на гробовете.

На 23 март 1900г. Артър Джон Евънс, уредник на Археологическия музей в Оксфорд, започва разкопки на остров Крит. На острова той е правил разкопки, с прекъсвания, в продължение на 30 години.
Само няколко часа след започване на работа в близост до развалините на град Кносос археолозите забелязали останки от легендарния Лабиринт на Минотавъра.
Разкопали пространство от 500 хиляди квадратни метра наоколо. Открили част от двореца на Минотавъра, каменни къщи и много други сгради, да не говорим за множеството предмети от бита, изкуството и културата. Това е голям успех.
В резултат на тези проучвания е открита напълно непозната до този момент велика древна цивилизация. Тя се е намирала на място, където се пресичали важни морски и търговски пътища. Поддържала е приятелски отношения с древен Египет.

Този замък е разположен в северната част на Чехия. Станал е известен заради прославеният любовник и философ Джакомо Казанова.
По покана на граф Валдщайн, Казанова пристига в Чехия през 1795г. Графът предложил на италианеца място за библиотекар в своя замък, който тогава по австрийски маниер се наричал „Дукс“. Казанова приел предложението, тъй като искал да прекара остатъка от живота си на по-спокойно място. Тук той пишел, в резултат, на което се появили мемоарите му-„Историята на моя живот“.
В замъка Казанова живял 13 години и починал на 73 годишна възраст. Погребан е в църквата „Св, Варвара“.
През 19 век гробището на църквата било закрито и гроба му бил изгубен. Днес никой не знае къде почиват костите на великия авантюрист. Но във замъка ще ви покажат креслото и плоча, на която е записано, че е починал тук.
Говори се, че това кресло подобрявало сексуалната привлекателност на мъжете. За целта, желаещия трябвало да поседи известно време в него.

То се нарича Сокотра и е едно от най-уникалните места в света. Част е от малък архипелаг състоящ се от четири острова в Индийския океан. Той е едно най-изолираните късчета земя в света, сякаш съществуващо в друго време и пространство.

Името му произлиза от санскритски и означава „Благословения остров“, вероятно заради райските плажове и ботаническите чудеса.

Климатът е пустинен, но уникалната флора и фауна напълно се е приспособила към него.

Тук всичко е чудновато и необичайно. Така че не е чудно защо много хора считат Сокотра за земя, обитавана от извънземни.

Тя е приютила над 700 изключително редки животински и растителни видове, 1/3 от които съществуват само тук. Толкова са странни наистина, че лесно може да се запитате дали не са излезли изпод перото на някой фентъзи-автор с космическо въображение.

Впечатляващо е дървото Драконова кръв, което има странна и необикновена форма. То приличаща на чадър. Това дърво произвежда червен сок.

В Сокотра живеят около 40 000 души, които се занимават основно с риболов, отглеждане на добитък и земеделие,

Малцина са хората, които са дръзнали да се озоват в сърцето на Каракум. За това място навярно сте чели или слушали.. Хората го наричат „Порта на ада“. Бихме могли да го оприличим като седмия кръг на ада от „Божествената комедия“ на Данте Алигиери.

Всъщност това е дълбок, бълващ огнени пламъци кратер, широк 70 метра, който през последните 35 години непрекъснато се възпламенява.

Това явление е започнало през 1971 година, когато група геолози пуснали сонда за проучване на евентуални залежи на природен газ.

Внезапно сондата пропаднала. Оказало се, че тя е пробила  подземна пещера, образувайки шахта, широка 60-метра и дълбока 20 метра. Тя била богата на природен газ, който изтичал в атмосферата.

Тогава се зародила  идеята,  газът да бъде задържан в кратера и изгорен.

Кратерът бил подпален. От тогава до днес огромната шахта продължава да гори и няма никакви признаци за изгасване.

Тази част от пустинята се е превърнала в туристическа атракция. В близост  се появило малко селце. Днес в него живеят около 350 жители, които водят полуномадски начин на живот и често лагеруват в близост до огнения кратер.