Плажове с бял кварцов пясък има почти навсякъде. Най-красивото място с абсолютно бял пясък се смята плажа Хаймс, намиращ се в Австралия.

Плажът напомня на разбита сметана.

Благодарение на отразяващите свойства на белия пясък, там могат да се правят страхотни снимки, дори и при слаба светлина.

Плажът Хаймс е влязъл в Книгата на рекордите Гинес като областта с най-белия пясък в света.

Необикновена красота! Благодарение на белия пясък, водата в плитчините има приказно син цвят. Туристите могат да наблюдават делфините, играещи във водата. На плажа често има птици. Папагалите вземат храна директно от ръка.

Водата е прозрачна и спокойна, а това много се харесва на любителите на подводното плаване. Тук могат да се видят множество риби.

Плажът обикновено не е претоварен от хора.

Чистота и спокойствие….. Какво още ви е нужно за да си отпочинете чудесно?

Какво ли не е измислено в този свят! Но дизайнери и изобретатели не спират до тук. Това нововъведение е произвело силно впечатление при строителството и оформянето на паркове.
През 2010 г. е бил открит светодиоден парк в град Shah Alam, Малайзия. От тогава той е станал изключително популярен сред туристите, потока от който не е престанал към него.
Наслайждавайте се! Тук няма дървета, храсти и благоухаещи цветя, към които сме привикнали. Пред нашия поглед се открива изкуствена гора, изградена от пластмаса и милиони светодиодни светлини.
При строителството на този парк са използвани нови технологии за осветяване и неповторимия източен стил. Това е добро съчетание. Навярно всеки от нас иска да поброди там…

Храма на Гроба Господен в Йерусалим е разделен между шест признати християнски църкви: католишка, гръко-православна, арменска, коптска,  етиопска и сирийска. Към тези християнски представителства са закрепени различни части на комплекса, а някои места от него се използват по ред. Например такова е мястото, където се служи литургия на Гроба Господен.

Това историческо деление е било причина за честите конфликти между представителите на тези христиански религии.

За това от 12 век до днес ключовете на храма се съхраняват от арабско-мюсюлманско семейство Джуда. А правото да отваря и затваря храма принадлежи на друго арабско семейство Нусейбе.

Популярността на смартфоните предизвика бум на пазара на Bluetooth-аксесоарите, и по-специално на портативните говорители. Напоследък броят на такива устройства бе попълнен от интересна новост – говорител boomBOTTLE.

Устройството е закрепено в здрав корпус, а формата му позволява да се закрепи на рамката на велосипед, раница или друг вид туристическа екипировка. То издържа на падане , удар и вибрации. Не се страхува от дъжд или мъгла. За всичко това спомага запечатаната му конструкция. Прахът и мръсотията също не са заплаха за него.

Благодарение на своята форма това нововъведение може да се прикрепи към мястото за бутилка на колелото и не са необходими допълнителни крепежни елементи.

Размерите на продукта са 8×20 см. Батерията е предвидена за 10 часа непрекъснато слушане на музика. Работната дистанция на Bluetooth-модула е 10 метра.

Аксесоарът се предлага в различни цветове, включително синьо, жълто, розово и зелено.

Тази железопътна мрежа се простира от Ванкувър до Монреал. Тя минава през такива големи градове на САЩ като Минеаполис, Чикаго и Ню Йорк.

В началото идеята за строителството й е било само едно безразсъдно перчене. В действителност това е било едно от най-смелите решения в историята на железопътните пътища.

Всичко започва през 1867 г., когато източните провинции на страната се обединяват в конфедерация. На запад от тях лежат безкрайни прерии и неизследвани гори. Зад тях, на тихоокеанското крайбрежие се намирала Британска Колумбия властите, на която дълго се колебаели, на коя страна да се присъединят, към САЩ или Канада.

През 1881 г. започва строителството под ръководството на Уилям Ван Хорн, американец от холандски произход. Пътят през прерията е прокаран много бързо, само за 15 месеца. От базата за снабдяване във Уинипег на запад се движели монтажни влакове. Всеки от тях бил натоварен със строителни материали за една нова миля от пътя.

Строителството на Канадската Тихоокеанска железопътна линия е било голямо достижение на инженерното дело. Преминаването на огромни разстояния, усвояването на нови райони, преодоляването на скалисти хребети и планини, освен това строежа е водел със себе си цивилизация, настаняваща се все по на запад, всичко това е било епопея изпълнена с романтика.

По пътя се срещат тунели, виадукти и дълги мостове.

Двупосочен мост пресича река Св. Лаврентий близо до Монреал. Той има дължина 1115 м. Максималното разчистване над водата е 17 м. Мостът има стоманена конструкция поставена върху каменна основа. Открит е през 1912 г.

Лебриджският виадукт през река Бели в провинция Алберт има дължина 1624 м. Състои се от 67 участъци на стоманени опори. Максималното ниво на водата в реката е 90,7 м.

Дължината на Канадската Тихоокеанска железопътна линия обхваща 27 340 км непосредствено на територията на Канада.