На 11 юли любителите на сладкото отбелязват Световния ден на шоколада. Този празник за първи път е въведен от французите през 1995г.
Смята се, че първи са се научили да правят шоколад ацтеките. Те го наричали „храна на боговете“. Испанските конквистадори, които първи го донесли в Европа му дали името „черното злато“. Използвали са го за подобряване на физическата сила и издръжливостта.
По-късно консумацията на шоколад е ограничено само до аристократичните кръгове. Известни жени го смятали за афродизиак. Майка Тереза много обичала шоколад, а госпожа Помпадур е била уверена, че само шоколада може да възпламени огъня на страстта.
В началото на 20 век шоколада се е произвеждал промишлено, така че на него са могли да се насладят и хора, които не били от аристокрацията.
Първият в света паметник на шоколада е открит на 1юли 2009 г. в град Покрово Владимирска област.
Както е установила съвременната наука, шоколада съдържа съставки, които помагат за по-добрата почивка и психическото възтановяване.
Тъмният шоколад стимулира освобождаването на ендорфини, хромозомите на щастието, които действат на центъра на удоволствието, подобряват настроението и подържат тонуса на тялото.
Съществува хипотеза, че шоколада има „противораков“ ефект и помага да се забави процеса на стареене. Но това, в което учените са единодушни е, че той не спомага за намаляване на теглото. Шоколада е богат на хранителни вещества, включително и мазнини и за това дава повече калории.

В Римската катакомба Санта Текла са открили най-старите икони с образите на апостол Петър, Павел, Андрей, и Йоан. Това откритие е направено благодарение на лазерна техника и усърдния труд на археолози и историци.
Това археологическо и културно наследство е от втората половина на IV век и се е намирало под основата на сграда построена преди 50 години. Сега стенописите блестят с ярки цветове – червено, жълто, розово и синьо, на площ 2 на 2 метра.
Това е семейна гробница. Собственикът й не се е страхувал от преследването на християните. Затова е разпоредил да бъде изобразен с дъщеря си със свитък в ръка и апостолите, които ги съпровождали в отвъдното.

Миналата събота в град Маунгтаун в Мианмар жителите успели да хванат рядък бял слон, който по традиция се счита за предвестник на промените в страната,
Самката е на 38 години. Висока е седем фута. Както при всички слонове албиноси , нейната кожа е депигментирана. Тя не изглежда снежно бяла, а по-скоро с розов отенък особено, когато е мокра.
От незапомнени времена главата на Бирма е държал такова красиво животно в двора си, за да спечели симпатиите на Фортуна, богинята на съдбата, която дава щастие на любимците си и да обърне бъдещето на страната в желаната посока.

Тапетите, както и много други неща, са измислени от трудолюбивите китайци. Това се е случило около 200 години преди неща ера. Историята през столетията е донесла до нас името на изобретателя на тапета. Наричали го Чай Лун. Първия лист той е направил от кората на дърво, стари парцали и нишки от коприва.
До 18 век в Европа тапетите са били разкош и само представители на по-богатата класа са можели да си го позволят. Това е разбираемо, тъй като самото им поставяне на стена било много скъпо, защото се правело ръчно.
През 1699 г. някой си Роберт изобретил машина с помощта, листове, на която производството на тапетите се улеснило. Големите листове можели да се правят по-тесни и да се навиват на руло.
Половин век по-късно друг средновековен майстор Цанер разбрал, че полагането на рисунки с помощта на механично устройство е много по–просто и удобно.
Книговезеца Престън построил първата машина за щамповане. Въпреки, че производството на тапети се опростило, за по бедните хора те останали недостъпни. Водещи позиции в производството им принадлежали на Великобритания.
Към средата на 18 век именно Великобритания е снабдила с този декор цяла Европа. По време на Наполеоновите войни търговията рязко спаднала, но след края на войната Европа се надигнала от руините и тапетите започнали да се произвеждат в огромно количество.
През 1813 година в производството на хартиения декор настъпила революция. Била изработена паромеханична печатарска преса. Това позволило серийното производство на тапети, като ги направило евтини и достъпни за всички хора.
Към средата на 20 век започнало победното шествие на тапетите. Тези хартиени материали с различни рисунки се оказали единственият ефектен способ за разнообразяване на унилите, тъмни и тесни жилища на работниците.
Модата на рисунките върху тапетите се е развивала през цялото време. Имало е периоди, когато са се ценели китайските пейзажи и мотиви. По-късно станали популярни библейските сюжети и такива на пасторални теми. След това дошъл редът на „мрамор“, „тухла“, „скъпоценни камъни“, дори „мазилка“.
Технологиите не стоят на едно място. Ако по-рано тапетите са се делели на миещи и не такива, то днес съществуват много повече видове – от нетъкан текстил, плат, венил, стъкло, корк, течност, метал.  Последните три не са получили  широко разпространение.

Хиляди потънали кораби и стотици неизследвани подводни пещери привличат все повече и повече туристи край адриатическото крайбрежие в Хърватия. За това е спомогнала кристално чистата вода на Адриатика.
Притежавайки голям брой подводни забележителности, Хърватия за последните 10 години е увеличила притока на туристи – дайвери няколко пъти.
На фона на растящия интерес, властите планират всячески  да подпомогнат развитието на дайвинга. За целта ще бъдат открити нови дайв – центрове, а във вече съществуващите ще се осигуряват качествени услуги за туристите. Правителството на Хърватия не изключва възможността да отвори някои от закритите до даденият момент  поради екологически проблеми.
Най-популярните места сред дайверите си остават практически всички райони на Истрия, Средна Далмация, както и някои места като  Кварнер.