Индонезийският народ тораджи е известен с особеното си отношение към смъртта. Роднините на умрелият пищно празнуват и канят много гости.

Въпреки че, тораджи се наричат християни, тя рядко погребват умрелите си в земята. Те поставят мъртвия в гробница, вдълбана в скалите или в окачени на скалите дървени ковчези.

Ако у тораджи умре малко дете, на което не са му никнали зъбите, го погребват в хралупата на някое дърво.
Те смятат, че дървото ще излекува раната и ще погълне тялото и душата на детето.

Дойде пролетта и според нашите предци, това става не през март, а през април.

По-точно в деня на пролетното равноденствие започва срещането на пролетта и продължава до 1 април.

Като всеки спящ, който се е събудил, мъничката фея на дома се събужда недоволна. Хората се опитват да я успокоят с каша, мляко и хляб.

Но само храната не е достатъчна, за да умилостивиш малката фея. На нея ѝ е нужно да се забавлява. За това хората организират местни гуляи, разигравания, шегуват се едни с други. Смях и шеги се чуват в къщата през целия ден.

С течение на времето за срещането на пролетта и домашната фея постепенно са забравили, но обичаят да се шегуват помежду си, хората правят и до днес.

Фразата „На 1 април не вярвай на никого“ звучи и сега актуално.

Възрастта на задължителната военна служба в Кралската Тайландска армия е 21 години.

По време на повикването първо се явяват тези, които искат да служат доброволно. Те могат да изберат род войска, срок на службата в зависимост от рода войска и образованието си, който може да бъде от шест месеца до една година.

Ако доброволците не заемат всички необходими позиции, наборът продължава чрез жребий.

Изтеглилите черната картичка се освобождават от военна повинност, а изтеглилите червената отиват да служат, освен това техния срок за служене  е от една до две години.

Самоизгарянето на вдовици отдавна се практикува не само в Индия, но и сред индусите в Непал.
Въпреки това, племето невар измислило начин как да избегне това.

Момичетата на десет години символично ги женели за дървото, което се смята  за въплъщение на бог Вишну.

Ако бъдещ мъж на неварка умирал, никой не можел да накара вдовицата му да иде на кладата, тъй като Вишну си оставал нейн пълноценен съпруг.

Соробан (算盤)  е уникална японска система за смятане, която е възникнала в Япония през 15-16 в. преди новата ера. Прародителят на японския Соробан е древноримското устройство Абак, използвано за броене през 5 век.

Соробан е дървено сметало с нечетен брой вертикални спици, където всяка е цифра. Често цифрите са 13, но могат да бъдат и повече, което дава възможност да се работи и с много големи числа и дори да се представят няколко числа на едно сметало.

На всяка спица има 5 кокалчета, където четирите, които се намират по-ниско се наричат „земни“ и представляват една единица. А горното, отделено от долните с дървена рамка е „небесна“ и е равна на пет „земни“.

Соробан широко се използва за обучение при смятане в началното училище в съвременна Япония. Някой смятат, че този метод има редица предимства в сравнение с традиционното обучение на хартия и с калкулатор.
Използващите при смятане Соробан, развиват творческо си мислене, тренират бързина на реакциите при изчисляване на големи числа на ум. Тази уникална японска система осигурява хармонично развитие на интелекта на японците като цяло.