Преди няколко века в Англия и Шотландия се налагало специално наказание за жените.
Слагали им специални маски на лицето, от които към устата отивали железни шипове, които болезнено въздействали ако езикът се движи.
С такава маска жената била изложена на публични места.
Сред наказаните най-често били свадливи жени и тези, за които предполагали, че са магьосници. Като не можели да говорят те не могли да изричат заклинания.

В лезгинският език за орел и черен дроб се използва една дума „лек“.
Това е свързано с обичая на планинците да оставят телата на мъртвите на орлите, който първо се насочват към черния дроб на покойника.
За това лезгините смятат, че душата на човека се намира в черния дроб, която преминава в тялото на птицата.
Съществува версия, че древногръцката легенда за Прометей, който бил прикован от боговете към скалата, а орел всеки ден кълвял черния му дроб, е алегория на описания по-горе обред на планинците.

В Афганистан и Пакистан съществува традиция да се възпитават момичета като момчета.
Към такова средство прибягват семейства, където се раждат толкова много момичета, че според местните обичаи, това се считало за позор  на семейството.
Такова момиче получава мъжко име, облича се в мъжки дрехи, подстригват я късо. То може да се появява на публични места, да ходи на училище и да спортува.
При настъпване на пубертета, тези момичета си възвръщат женския облик, лишавайки се от всички мъжки права, а след това се омъжват.
Често те не стават добри съпруги, защото не са се научили да готвят, да шият  и да вършат домакинска работа.

Патагонците са обитавали най-южните части на Америка.
Те закрепвали два камъка в двата края на едно въже. Всеки бил въоръжен с това просто оръжие. когато искали да хванат някой враг или животно.
Хвърляли единият камък в целта и веднага го издърпвали обратно, за да са готови да ударят втори път, ако се наложи.
А ако искали да хванат животното живо, без да го наранят, хвърляли умело единия край, който се замотавал около врата на плячката. После хвърляли и другия камък, чиято цел била да спре животното да не избяга.
Така се получавал капан от който животното не можело да се избяга и ставало плячка на човека.

В Талмуда е описано с най-голяма прецизност  всички характерни подробности, как трябва да бъде умъртвен животно за храна, като правилата са мотивирани от желанието, смъртта да е колкото се може по-безболезнена.
На три групи хора не е позволено да убиват животни. Това са глухонемите, малоумните и непълнолетните. На първите се забранява, защото не могат да произнесат нужното благословение, а на останалите, понеже не са в достатъчна степен отговорни да се заемат с подобна деликатна задача.
Ножът, с който се прави разрезът, трябва да е остър и гладък, без никаква грапавина. Законът е категоричен: “ И трите страни на ножа трябва да бъдат изпробвани“.
В Талмуда са изброен пет причини, поради които месото може да се окаже негодно за употреба. Това са: забавяне – ножът трябва да се движи напред назад без прекъсване; натиск – разрезът трябва да се направи внимателно, без да се упражнява каквато и да е сила; забиване – ножът не бива да се забива в плътта, освен да се разсече трахеята; приплъзване – разрезът не бива да се прави другаде освен в областта на врата; разкъсване – разрезът се прави така, че да не размести гръкляна и хранопровода.
Всяко от тези движения прави трупът негоден за консумация, ако е причинило болка на животното.