Пластмасата направена от кутикула на мъжки бръмбар, може да доведе до революция в отрасъла. Специалистката по дизайн, скоро завършила училище по изкуствата Аагжи Хокстра е намерила евтин начин да превърне отпадък в полезен продукт и значително да намали екологичните щети, нанасяни на околната среда.
Днес личинките на бръмбара са един вид хляб в индустрията на животинските фуражи. В рамките на няколко месеца, след снасянето на яйцата възрастните индивиди загиват, оставяйки след себе си тонове неизползвана суровина.
Мъжкият бръмбар, наречен още ръждиво-червен брашнен бръмбар, е известен още от древни времена като враг на хлебарките. Днес това насекомо се използва активно от хората за стръв на риба и фуражни добавки за различни животни.
Дизайнерката предлага мъртвите тела да се използват като източник на хитин – естествен полизахарид, от които се получава хитозан, основа на бъдещата биопластмаса.
Тежката преса и високата температура буквално стопяват останките от бръмбара и произвеждат материал с еднородна консистенция. За да се направи един квадратен сантиметър са необходими 250 бръмбара.
Своя продукт дизайнерката е кръстила  “ Coleoptera „, което в превод от латински означава “ бръмбар „.
Новият материал е водонепроницаем, устойчив на температури до 200 градуса по Целзий и лесно се разгражда в естествени условия.  Дизайнерката смята, че благодарение на тези си качества „Coleoptera“ може да конкурира традиционните пластмаси.
За сега Аагжи Хокстра прави от биопластмасата симпатични украшения и осветителни прибори.

Руската компания “ KrioRus “ в продължение на няколко години се е ангажирала със замразяване на хора и животни, които ще бъдат съживявани в бъдещето. До момента в криокамерите се намират 34 човека и 14 домашни любимци. Своят ред чакат повече от 100 човека.
Сред клиентите на компанията са руснаци и граждани на други страни. Услугата е доста скъпа  36 хиляди долара за замразяване на цялото тяло и 12 хиляди долара за замразяване на главата или мозъка, така нареченото нейросъхранение.
Като правило, замразяването на тялото възниква веднага след физическата смърт на човека, това е възможно, защото мозъка живее още няколко минути след спиране на сърцето. Желаещите да попаднат живи в криокамерите са само 30%. В този случай те могат да си платят замразяването сами, дори това може да стане на вноски.
Основателите на “ KrioRus “ са заявили, че бизнесът им носи добра печалба и те вече са изплатили всичките си разходи по организацията на криохранилищата и капсулите. В бъдеще те планират значително „разширяване на производството“, за да бъдат в състояние да замразят всички желаещи.
Най- комично в тази ситуация е, че организаторите по замразяването не дават никаква гаранция на своите клиенти. Те просто твърдят, че в бъдеще, след 50 години, медицината ще достигне такова ниво, което ще позволява безопасно размразяване на хора и мозъчната трансплантация. Кой ще плати за това в размразяване и възкресение за сега не е ясно, възможно е това да бъдат потомците или държавата.
Учените са скептично настроени към дейността на “ KrioRus “ и ги наричат ​​шарлатани, защото в момента няма никаква правилна и проверена методика за замразяване и размразяване на тела и мозък. Освен това, не се знае дали замразеният мозък може да съхрани работоспособността си и да запази паметта си.
А дали хората ще използват услугите на тази компания, това решава всеки човек поотделно сам за себе си.

Огромен интерес е предизвикала презентацията на съвместния проект на Музея на съвременното изкуство в САЩ и Американския институт по архитектура сграда наречена „The Living“.
При строителството са използвани най-новите биотехнологии. В резултат на това постройката може самостоятелно да се приспособява към всякакви атмосферни условия и даже частично да отстранява повреждания.  Създателите на проекта са успели да съчетаят висока якост и относително ниско тегло на сградата.
Това е станало възможно чрез използването на уникални органични блокове и свето отражаващи ленти. Екологичното здание осигурява почти нулево съдържание на въглерод. Органичните блокове образуващи основата са изработени от стъбла и корените на царевицата.
Давид Бенджамин подчертава, че голяма част от конструкцията е от отпадъците на селскостопанското производство.  Наситените нюанси на външните структури са получени чрез използването на органични бои. Горната част на сградата е проектирана така, че слънчевата светлина прониква в интериора, намалявайки разходите за осветление. Охлаждането се осъществява за сметка на кръглата форма на блоковете.

Поради това, че найлонови торбички усилено замърсяват околната среда, много страни започнаха да мислят за отхвърлянето на тяхната употреба, но съвременната наука им намери добро приложение.
Учени от Университета в Илинойс твърдят, че пластмасовите торбички могат да бъдат чудесен източник на енергия, който може да се използва, например, за задвижване на различни превозни средства.
В подкрепа на своите идеи американските изследователи казват, че при процеса за производство на алтернативно гориво от найлонови торбички, се губи много по-малко енергия, отколкото можете да се получи.
Освен това, такива опаковки могат да се използват и за производство на разтворители, смазочни материали, машинни и хидравлични масла.
По-подробни възможности за рециклиране на найлонови торбички са описани в публикация на „Fuel Processing Technology“.

Разпознаване на лица, сканиране ириса и пръстовите отпечатъци това е вчерашния ден на биометричните науки. Сега учените работят върху по-напреднал метод за установяване на личността – миризмата на тялото.
Учените от Политехническия университет в Мадрид твърдят, че всеки човек има уникална миризма. И те са разработили устройство, което може да открие миризмата и идентифициране лице с точност от 85 %.
Разбира се, скоростта и постигната точност не е достатъчно висока за практическото използване на технологията, но учените се надяват да го подобрят в бъдеще.
Авторите обясняват, че снемането на пръстови отпечатъци и сканиране на ириса „е свързано с наказателно преследване“, така че много хора се плашат от тази процедура. В същото време признават, че откриването на миризмата се извършва без знанието на лицето и не изисква от него някакви активни операции, така че тази процедура изглежда да е по-приемлива.
Освен това, технологията за разпознаване на лица също страдат от ниска точност, така че новият метод не е много по-ниско от всички тях.
Изследователите смятат, че идентифицирането на физическите лица от тяхната миризма може да се използва на летищата, митниците и всяко друго място, където за идентификация обикновено се използват фотографи.