По-правилното ориентиране на слънчевия панел дава повече енергия, но допълнителното оборудване увеличава разходите. Болшинство от тези панели са застопорени така, че губят част от потенциала си.
Новото решение е роботизирана система, която е много по-евтина от досегашните ротационни системи и има по-голяма надеждност.
Идеята се състои в заменята на отделните двигатели за регулиране на интегрираните системи с мобилен робот.
Панелите са поставени на стандартен купол оборудван са механика за едноосова или двуосова ориентация. Всички елементи са в близост до монорелсов път, по който се премества робота. Той подред преминава през всеки слънчев елемент и регулира положението в зависимост от това, къде се намира слънцето. Когато свърши работата с този панел, той преминава към следващия в системата и така ги обикаля по време на целия работен цикъл.
Голяма част от разходите за слънчеви електрически ротационни системи отива за стомана. При мобилни роботи се намали употребата й с около 1/2.
Използването на роботи увеличава цената на ват електричество от слънчева енергия с няколко цента, но значително намалява първоначалните разходи за изграждане на системата. Освен това се произвежда почти 40% повече енергия.
За продажба се предлага система с мощност от 300 кВт, включващ резервно копие на робот, монорелси и прикрепящи елементи. Роботите се захранват от литиево-йонни батерии, положението им се проследяват с GPS и обмена на данни става в една безжична мрежа.

Днес техникът беше тук, за да оправи екрана, така се нарича тук прозорецът. Като постои няколко седмици в болницата, на човек му се иска да смени програмите, не че има голям избор, но степният пейзаж ми бе дошъл до гуша, а планините безумно ме отегчаваха.

Помолих го да сложи гора. Мисля, че тези изкуствени прозорци не са лоши.

Истинската гледка отвън е всичко друго, но не и ободрителна…. Горкият санитар е с оперирано чувство за хумор.

Оттатък се виждат краят на паркинга и някакъв навес. Подържаните градинки се намират от страната на другото крило. Не зная, но дори гледката да беше по-хубава, пак не можеше да се мери с екрана.

Знаете ли как се симулира едно денонощие на тези екрани?

Картината, която се вижда, се изменя. Започва с утринната светлина, която се усилва по обяд, а вечерта намалява силата си. През нощта блестят точиците симулиращи звездите. И всичко това е в размер, два на три метра.

Там отзад има светлинен източник, над който един електронен дигитален часовник за 24 часа произвежда 650 нюанса в светлината. Сега се разработвали движещи се изображения, дървета, които се огъват от вятъра, вълни, които се разбиват в скала, облаци, които пълзят по небето.

Можело да се ангажират метеоролози, които да подготвят нещата реалистично, с купести облаци, порой, далечни светкавици и така нататък. Това ми изглеждаше страхотно. Но докато стане тая работа, сигурно ще минат доста годинки.

Технологията за анализ на топлинно изображение в близко бъдеще ще може да определи дали дадено лице е пияно, преди то да премине границата на благоприличие.
Софтуерът е разработен от гърци. Той ще определя автоматически, дали човек е пил прекомерно алкохол. Това става само като се изследва относителната температура на различни точки по лицето.
Групата от разработчици е използвала два алгоритъма, за да определи дали дадено лице е достатъчно пияно.
Първият е просто измерване на топлината на определени точки по лицето. Получените стойности се сравнява със стойностите от база данни, съдържаща изображения на трезви и пияни хора. Поради разширяването на кръвоносните съдове под влиянието на алкохола върху снимките могат да се видят светли петна с по-висока температура. Такъв подход може да се използва и на летищата за откриване на хора, заразени с грип или други болести, предизвикващи повишаване на температурата.
Вторият подход се основава на сравняване на температурите на различни части на лицето и общата оценка от това. В частност, учените забелязали, че при пияния температура на носа и лицето изглежда малко по-низка.
Комбинацията от двата алгоритъма може да работи достатъчно ефективно, за да се сканират хората на публични места или желаещите да си купят алкохол.

Роботите не растат по дърветата, но те могат да бъдат направени от рециклирана дървесина. Художникът Kikousya е проектирал и построил механичен робот, направен от хартия, чифт гумени ленти и няколко болта.
Конструкцията е на речена МПМ. Тя може да се движи и показва как хартията може да се използва в механични процеси. Целият робот, в това число и механичните елементи, са от хартия. Той има няколко зъбни колела и работи като часовников механизъм.
Създаденият робот се различава от по-раните модели в своята надежност. Той може да носи повече товар и е по-устойчив. Монтирани са задвижващи механизми, така че роботът може да движи краката си, като използва еластичността на гумата.
Краката могат да се преместват с помощта на колянов механизъм. Долната повърхност на стъпалото  винаги е успоредна на пода.
Това е доста хитроумен дизайн, който показва как може да се използват прости материали.

Две сонди са влезе в орбита след успешния старт от космодрума в Кейп Канаверал. Ракета-носител „Атлас-5“ с горната степен „Кентавър“  е вдигнала сондите в небето сутринта на 30 август.
Работата по пускането на този космически апарати на НАСА е започнало преди 11 години. Изстрелването първоначално е било планирано да се извърши на 23 август 2012, но е отложено три пъти. Причините са разнообразни: технически дефекти, времето и проблеми с наземната инфраструктура.
Сондите ще прекарат две години в космоса. Тяхната цел е да се запознаят с основните процеси, които съществуват в Слънчевата система. Тази програма ще изпълни задачата за събиране на информация за заредени частици, които образуват радиация пояс на Земята. Изследването на този феномен ще помогне по-точно да се предскаже космическото време. По-специално, въздействието на слънчевите бури, които могат да причинят повреди на телекомуникационното оборудване и космическите апарати.
Учените все още малко знаят за радиационния пояс на Земята, въпреки че е бил открит в началото на космическата ера. За първи път са научили за съществуването на пояса през 1958 г. по време на полет на американски сателит „Explorer-1“. Установено е, че високо-енергийни заредени частици, които се натрупват и се запазват в магнитосферата на Земята образуват радиационен пояс.
Той се състои от две части – вътрешни и външни. Първата се намира на 600-12 900 километра от повърхността на Земята и е доста стабилна. Външната се намира на височина 19 000-40 000 километра и е подложена на колебания. Нейният размер под влияние на слънчевият вятър може да се увеличи до 100 пъти. А комуникационите и изследователски сателити попаднали в зоната на външния пояс могат временно да излязат от строя.
Основната загадка е, че не може да се прогнозира поведението на външния радиационен пояс. Той реагира на слънчевата активност, но всеки път по различни начини: расте, свива се или остава статичен. Тъй като радиациония пояс е опасен за космическите кораби, той до сега не е изучен. Сложната електроника в сондите на НАСА, изпратени да изучат радиационния пояс, ще бъде защитени от 9-мм броня. Частици, които са необходими на изследователите за изучаване ще попадат чрез един малък отвор върху специални сензори.
Двете сонди ще се движат по елиптична орбита с различни скорости. Това ще помогне  да се събере повече информация за протоните, йоните и електроните, които се съдържат в радиационния пояс.