Шестоъгълни клетки с витла могат да бъдат независимо свързани една с друга от двете страни, образувайки странен дизайн. Без значение как се събират модулите, устройството все пак ще летят във въздуха, ще бъде в състояние да балансира и маневрира.

Такава модулна конструкция за „мултикоптери“ са разработили в Швейцария. Всеки пропелер не може да лети отделно от останалите, това е възможно само ако се включи към масива Distributed Flight Array.

Свързването на модули един с друг става на няколко етапа. Първо те получават команда да намерят еднакъв обект. Например, ярко осветено място. Това е необходимо, за да могат модулите да се приближат един към друг.

Апаратът има колела, за да може да се придвижи до даденото място. След това, се включват инфрачервени сензори. Сближилите се модули се завъртат около оста си и се включват магнити по периметъра на конструкцията. Те съединяващи частите едни с другите.

Тогава витлата на модулите синхронизират движението на целия масив и той се вдига във въздуха.

Учените са създали омнифобна повърхност, която отблъсква всеки вид течност.
Повърхности, които слабо се мокрят с вода, като парафина, се наричат хидрофобни. Тези, които не се навлажняват от масла се наричат олеофобни. В природата няма повърхност, която да отблъсква и водата и маслата. Ако има такава то тя се нарича омнифобна.
Такива повърхности се получават чрез покритие със специални вещества и текстурни основи. При тях мястото на контакта между капката и повърхността се свежда до минимум.
В новата разработка омнифобните свойства са за сметка на ситна метална мрежа от полимери. Под капките на течността в плетениците на мрежата се образуват мехурчета от въздух, които не им дават да се разтекат по повърхността.
Подобна повърхност може да се използва за защита на чувствителни детайли от химически увреждания. Авторите на проекта се демонстрирали това чрез пускане на алуминиева плочка в киселина.

Норвежкият град Рюкан се намира на 59°52′54″ с. ш., на няколко километра южно от Санкт Петербург. Той е разположен в неудачно планинско дефиле. Тук пет месеца въобще не пробиват лъчите на слънцето. Градът постоянно е в здрач.

Местните жители решили как да решат този проблем.

На самият връх на близко стоящата планина ще поставят големи огледала, които постоянно ще следят слънцето и ще хвърлят „слънчеви зайчета“ на площ от 200 кв.м на централният площад на града.

Ако се погледне от града, ще изглежда сякаш над планината блести истинско слънце.

Общата площ на огледалата ще бъде 50 кв. м и ще се управляват от централен компютър. Въртолети ще докарат огледалата на мястото на поставянето им. Тези огледала могат да послужат и за нагряване на вода.

Това не е първият проект в Европа. Първият е бил в италианския град Виганела в Алпите, където било поставено малко 2,4 метрово огледало през 2006 г.

Скорошен пробив в съвременната технология довел до развитието на нов метод за отстраняване на солта от морската вода.
„Хората умират поради липсата на прясна вода. И те ще продължат да го правят, докато не се случва някакъв пробив, който, надяваме се, е направила нашата технология „, заяви Тони Фрадакас, основател и главен изпълнителен директор на Okeanos Technologies, чиято основна мисия е разработването на авангардни технологии за обезсоляване.

Ние имаме ограничени запаси от прясна вода на Земята. Един от начините да се справим с нарастващото търсене на вода е създаването на технология за обезсоляване на морската вода, която да я направим достъпна, лесно получаема и икономически изгодна суровина.

Наличието на един прост и ефективен начин за трансформиране на морска или друга солена вода в чиста, свежа, питейна вода може да ви избави от смърт, и да подобри живота в много части на света.

В науката има много методи за обезсоляване на морската вода, но за да ги изпълните се изискват много пари и енергия, с която на много места просто не разполагат.

Благодарение на работата на химици от Университета на Тексас в Остин и Университета в Марбург в Германия, се разработват обещаващи нови технологии за предоставяне на прясна вода, които в крайна сметка могат да се използват за прости, преносими, нискоенергийни устройства. Полученият метод консумира толкова малко енергия, че той може да работи с купена от магазина батерията.

За активиране на процеса обезсоляване, изследователи захранват с малко напрежение (3 V) пластмасова чип, пълен с морска вода. Вътре в чипа се намира микроканал разделен на два клона. Вгаденият на мястото на разделянето електрод неутрализира свободните йони на хлора, съдържащи се в морската вода. Това засилва локалния електрически интензитет на полето в сравнение с останалата част на канала. Това изменение на полето е достатъчно да пренасочи солта в един от каналите, а обезсолената вода влиза в другия канал.

Ключът към премахване на солта от морската вода е реакция на неутрализация, създадена от електрода.

До сега учените са успели да добият само 25% опресняване с помощта на тази технология. Производството на питейна вода чрез обезсоляване трябва да достигне 99%. Учените са уверени, че това може да бъде постигнато.

Преди няколко години, учени от Калифорнийския университет в Бъркли са създали изкуствена кожа, която благодарение на намиращата се в нея електрониката усеща натиск.

Тя представлява силициева пластинка, покрита със тънък слой пластмаса, на които са нанесени полупроводници. В крайния етап на производството пластинката се отделя, остава тънка лента и разположените на нея детайли.

Сега учените са успели да направят така, че при докосване кожата да свети. Това е така, защото всяка проба е с резолюция 16×16 пиксела. От друга страна, всеки пиксел, който се състои от транзистор, светодиод и датчик за налягане, свети на това място, където става контакта с кожата.

Освен това силата на светене зависи от силата на натиска.

Ако по-рано учените са искали да използват своето изобретение в роботиката и направата на протези, сега те планират да създадат устройство, което ще следи промените на налягането и пулса.