Това премеждие се случва обикновено по време на буря, криза, революции, стачки….. Те траели толкова дълго, че накрая на хората им се изчерпва търпението. Нямат средства, дрехи, храна….с други думи най-необходимото, за да задоволят нуждите си.
– Добре де, но нали са трябвали поне нещо да ядат. С какво са се хранели? – би запитал всеки „любознателен“ човек.
– Как с какво? Хранели са се с яйца, – добродушно осведомявал някой запиталия.
– С яйца ли? Че откъде са ги вземали?
– Как откъде? Нали са се насадили на пачи яйца. Иначе от къде ще им дойде това до главата?
Някой посрещат този каламбур с укор, други мълчаливо, но положението съвсем не е розово и никой не иска да попадне в него…….

Трябва да си в асансьор. Вземи си кантар за да го докажеш….
Когато се скъса въжето на асансьора бързо скачай на кантара. За няколко секунди, през които летиш към земята, теглото ти ще намалее, защото пода пада по-бързо от теб.
Когато падаш ти си безтегловен!
За всичко това обвинявай Галилей, той пръв го е забелязал.
Внимание! Не изпробвайте този начин на отслабване във вашия асансьор, защото последиците са плачевни!

По времето на царуването на император Александър III войникът Орешкин се напил в кръчмата. Започнал да буйства.
Опитали се да го укротят като му посочили портрета на императора. Пияният се развикал:
– Плюя на вашия император!
Арестували го и завели дело срещу него за оскърбление на императора. Когато Александър се запознал с делото, разбрал, че цялата история не струвала пукната пара. Затова написал в папката: Делото да се прекрати. Орешкин да се освободи. Мои портрети в кръчмите да не се окачват. И заповядал:
– Предайте на Орешкин, че и аз съм се изплюл на него.

Пролет. Края на 80-те години. Долнопробно военно поделение в провинцията. Командването, разхождайки се в близост до казармата, забелязало ледени висулки животозастрашаващи минаващите от долу и веднага се решило да се заеме със случая. Било наредено:
– Изпратете няколко войника и нека да счупят ледените висулки. Вържете здраво войниците, за да не паднат …. не искам никакви инциденти.
Четиредесет минути по-късно запъхтян войник докладвал на командира:
– Нещастен случай! Войник падна от покрив и си счупи крака.
Командирът попитал:
– Как така? Вие не го ли вързахте с въже?!
Войникът смутено признал:
– Вързахме го, но въжето се оказа много дълго…
В шок от инцидента командирът изпратил пострадалия войник в медицинския център и заповядал:
– Вземете раненият на носилка и внимателно го закарайте на лечение.
След двадесет минути дотичал уплашен войник и докладвал:
– Нещастен случай! Когато натоварили раненият в колата, той случайно паднал от носилката и си счупил и другия крак…

– Здравейте, деца. Темата на днешния урок е „Подкупът“. Кой може да ми каже какво е подкуп?
– Подкупът е паричен еквивалент благодарение, на който на търга избраха именно нашата фирма.
– А какво представлява търга?
– Търгът е шампионат в отделните отрасли по даване на рушвети.
– Браво, юнак! Сядай, шест. Четири за теб и два знаеш къде.
Учителят отвори тетрадката си и каза:
– Нека да запишем условието на задачата. Петър имал 5 ябълки по документи. В действителност имал 3, а по договор 7. Въпрос: Колко ще бъдат ябълките за този, който проверява икономическата дейност на Петър? И следващ въпрос: Влияят ли родствените връзки на корупцията? Дончо отговори.
– Не съм го научил.
– Седни, петица.
– Благодаря ти, татко.
– Кой ще ми посочи пример за корупция в историята? Никой ли не знае? Погледнете „Мъртви души“ от Гогол. Колко книги са отбелязани, че са написани от тази трилогия по документи? Два. А колко всъщност са написани? Един. Къде е вторият. Писателят го е изгорил. Сега може би разбирате защо стаята с новите комп’три е изгоряла? И защо спортната зала скоро ще изгори?
Учителят направи няколко крачки и се обърна към учениците си:
– А сега и последния въпрос: Посочете ми идеалния клон на развитие.
– Нанотехнологиите.
– Защо?
– Защото се изразходват пари за резултати невидими за човешкото око.
– Браво! Не забравяйте да кажете на родителите си да дадат по 100 лева за ремонт на класната стая.
– Пак ли по 100?
– На мен ще ми дадете по 60. Не бойте се! На родителите си ще кажете, че събирам по 100. А сега довиждане.