В диплите на планината сред зеленина и тишина се е закътал малък санаториум. Тук често идват хора да се насладят на природата, да променят градската обстановка и да се допитат до съветите на лекар.
Правят се множество процедури, прилага се определен режим за хранене и всичко, което е необходимо за подобряване на вече съсипаното здраве на хората.
Често могат да се срещнат по двама и дори самотни индивиди, обикалящи по пътечките посипани със ситен разноцветен пясък.
Днес бай Георги не беше нещо в настроение. Задяваше се с всеки и в нищо не можеше да му се угоди.
Срещна лекуващия си лекар и започна да се оплаква:
– Докторе, не мога да дишам.
Лекарят изненадано го погледна:
– Как така? Тук въздуха е толкова чист!
– Именно защото е много чист, – поде с хитра усмивка бай Георги, – аз съм привикнал да виждам това, което дишам.

Йожен Изаи е популярен белгийския цигулар и диригент. По стил на свирене принадлежи на епохата на романтизма,  но се различава със сдържаност, за разлика от много виртуози, той е бил отличен в ансамбъл.  Сред композициите му са една опера, шест концерта за цигулка и множество малки пиеси.
Веднъж след концерт в Брюксел бил поканен на вечеря от собственик на голяма обувна фабрика.
След като се нахранили, домакинът помолил Йожен да изсвири нещо.
– С удоволствие, – казал вежливо музикантът, – между другото, ако бъдете мой гост, ще ви помоля да вземете мярката на обувки ми……..

Обед е. Днес слънцето не е благосклонно към нас и все се крие зад облаците.
Седнали сме на масата и обядваме. Днес ни гостува съседката с четиригодишната си дъщеря. Момиченцето през цялото време се опитваше да попита нещо майка си, но понеже ние продължавахме да говорим, то не смееше да ни прекъсне.
В една от по-дългите паузи детето се обърна към майка си и попита:
– Мамо, каква книжка искате да купите?
Съседката погледна учудено дъщеря си и на свой ред попита:
– Каква книжка?
– Ти през цялото време говориш, че си отделила хиляда до две хиляди за книжката. Каква книжка искаш да купиш?
Дълго се смяхме. От къде да знае детето, че става дума за спестовен влог.

В малък град в южната част на САЩ прокурорът призова първия си свидетел в съда, възрастна жена.
Обърна се към нея и я попита:
– Госпожо Джонс, познавате ли ме?
– Разбира се, че ви познавам, господин Уилямс. Зная ви още от малко момче, но честно казано вие ме разочаровате. Вие лъжете, изневерявате на жена си, манипулирате хората и говорите лоши неща зад гърба им. Вие се смятате за голяма работа, но на вас не ви достига мозък, за да разберете, че сте само един незначителен бюрократ.
Прокурорът остана в шок. Не знаейки какво да прави по-нататък, показва в другия край залата и пита:
– Госпожо Джонс, познавате ли адвоката?
– Разбира се, че го зная. Господин Брадли също го познавам от малък. Ленив, нетърпим и има проблеми с алкохола. Той не може да изгради нормални отношения с никого, а неговата адвокатска кантора е най-лошата в целия щат. Да не говорим, че изневерява на жена си с три различни жени. Между другото, една от тях е вашата жена. Да познавам го.
Адвокатът ни жив, ни мъртъв.
Съдията моли юристите да дойдат при него и тихо казва:
– Ако някой от вас идиоти, попита тази жена, дали ме познава, ще ви изпратя всичките на електрическия стол.

Двама си говорят по телефона:
– Слушай, Пешо, ако не ми заемеш 100 лева, няма да доживея до заплатата.
– Какво говориш, такава бедност ли те е стигнала?
– Не ми се присмивай, животът на човекът преминава понякога през пустиня. Нали така Господ смирява човека, за да не уповава на неправедното богатство, а да упражнява вяра си.
– Да, така е. Но 100 лева нямам. Скоро исках от съседа и съжалявам, че не мога да ти дам.
На следващата седмица Пешо печели наследство в съда. Първото нещо, което той и съпругата му решили да си позволят е пълноценна почивка в Египет, за която отдавна си били мечтали.
Седмица по-късно той звъни на човекът, който го е молел за пари:
– Здравей, как си? Намери ли пари, за да се издължиш?
– Не, а ти какво, да не си почнал да си живееш по-свободно? Помогни ми!
– Не мога сега, далеко съм…
– Къде си?
– Какво значение има!?В Египетската пустиня, горещина,… не мога!
– Да разбирам! Но пустинята е да уповаваме на Господа, а не на неправедното богатство.
– Аха, да… навярно е така! Но…ако знаеш колко е приятно да харчиш неправедното богатство в тази Египетска пустиня!