Поредното скучно събрание. Хората недоволни, че им отнемат времето с глупости, недоволно сумтят по местата си.
Е има и такива, които се разхождат нагоре надолу, забелязват някоя важна „клечка“ и гледат да я поздравят, един вид: “ И аз съм тук и подкрепям делото“.
Най-накрая лекторът се качи на подиума и започна да чете отчет за постигнатите успехи през миналите пет години:
– В град А…. е построена електроцентрала……
Коментар от залата:
– Аз съм от там и до сега не съм видял никаква електростанция.
Лекторът продължава, като се прави, че не е чул забележката:
– В град Б…….. е построен химически завод……
Същият глас отново се обажда от публиката:
– Миналата седмица бях там. Такъв завод няма!
Лекторът ядосано се обръща към обаждащия се:
– Господине, трябва по-малко да се шляете насам-натам и повече да четете вестниците!

Момче се моли преди сън на Бога:
– Господи, моля те, направи така, че от днес Анкара да бъде столица на Финландия!
Майката изненадана от молитвата на сина си, загрижено го пита:
– Сине, какво се е случило?
Детето се почеса по главата и смутено каза:
– Така написах в контролното по география днес.

При един пастор дошъл съвременен фермер, добър бизнесмен и попитал:
– Да се дава десятък е старозаветно изискване.
Пасторът казал:
– Всъщност, ти имаш избор. Можеш да даваш от печалбата, може и от реколтата, а можеш и според Новия завет.
– Добре, – след като помислил известно време фермера, попитал, – а как се дава от печалбата?
– Ако изкараш хиляда долара, даваш сто.
– Не, – казал бизнесмена, – аз изкарвам много повече от хиляда, трябва много да давам. А как изглежда даването от реколтата?
– Ако искаш да даваш от реколтата, ти трябва да дадеш една четвърт от нея.
– О, не, – възмутил се фермерът, – това е много. Давай по Новозаветния ред тогава.
– Ако даваш по него, то Господ казвай: „Дай всичко!“

В едно училище бил поканен свещеник да разкаже за християнството.
– Как завършва всяка молитва? – попитал свещеникът.
– С амин, – обадили се няколко деца.
– Правилно!
Свещеникът останал много доволен от отговора.
– А какво означава амин? – попитал децата отново.
Едно момче изглежда „напреднало“ в знанията предположило:
– Навярно, това е нещо от рода на „отпратка на съобщението“.

Пролет. Малчуганите са изкарали велосипедите си и ги гонят надолу нагоре по пътя.
На кръстовището светофарът подава червен сигнал. Пред него спира автомобил „Нива“. По пътя се носи седем годишно момче, което яко натиска педалите на велосипеда си. Устатата е леко отворена във възторг.
Изведнъж очите му се събраха от удивление, накратко, както беше подгонил велосипеда силно се вряза отзад в „Нивата“.
Естествено велосипеда се разби. Момчето се отърва само с няколко драскотини. И както винаги на мястото на произшествието пристига полиция и „Бърза помощ“.
Лекарят мацва със зелено наранените части, а малчугана реве с цяло гърло. Медицинската сестрата, за да го разсее му задава въпроси:
– Къде работи майка ти? ……..
Накрая го попита:
– Когато пораснеш какъв искаш да станеш?
Момчето между сълзи и сополи заявява възторжено:
– Шофьор на КамАЗ.
Шофьорът на „Нивата“ въздъхна дълбоко и каза:
– Да не даде Бог да доживея до това!