Преди идването на Хитлер в Париж по време на Втората световна война, французите нарязани кабелите на Айфеловата кула.
Ако Фюрерът искал да разгледа града от горе, той трябвало да се изкачи до върха по стълбите.
Но той не го направил.
Затова парижани гордо казват:“Въпреки че Хитлер е завзел Франция, Айфеловата кула се оказа трудна за него“.

В офиса компютъра нещо се развали. Обадиха се на специалист. Той дойде и всичко оправи.
Ето какво разказва служителят за всичко, което се е случило:
– Дойде програмистът, погледна компютъра, вдигна ръце към небето, нещо прошепна, обърна стола 10 пъти обратно на часовниковата стрелка, ритна компютъра по крака, отново нещо прошепна и излезе. Всичко заработи. Той е истински магьосник.
А ето и гледната точка на програмиста за всичко, което е станало:
– Обадиха ми се по телефона, нещо се случило с компютъра и не работел. Отидох. Изглежда сътрудникът е нервен и неспокоен. Постояно се върти на стола и ето шнурът се е навъртял около крака на стола и щепсела е излязъл от контакта. Аз се ядосвам тихичко, като развивам кабела от стола, наричайки този глупак с какви ли не имена. След това поставих компютъра по-далече, вмъкнах щепсела и си тръгнах. Бива ли за такава глупост да ме викат?

Утро. Отвратително, мрачно и дъждовно време. Маршрутката пак е препълнена.
Пътниците гледат намръщено. Недоспали и неотпочинали, търсят къде да се облегнат, за да подремнат малко. Загърнати в палта и якета, хората изпълнени с нерадостни мисли за предстоящите главоболия, отиваха мрачни на работа.
Периодично в маршрутката се качваха нови. Притискат се едни към други, а на завоите връхлитаха едни върху друг. Понаместват се малко и освобождават място за следващите. Чуваха се недоволни, гневливи и малко лениви гласове.
Изведнъж в маршрутката се раздаде звънък женски глас:
– Ей, господине, я по-полека с вашите рога.
Всички се засмяха. Мъжът замълча, не реагира.
– Браво на него, юнак, – чу се слаб мъжки глас. – Изглежда има здрави нерви.
Настроението в маршрутката резко се покачи. На много лица се появиха макар и бегли усмивки.
И …. насъпи новия ден.

Стефан Цачев Данов от Лилково съвсем не беше мъртъв, независимо от това, какво си мислиха властите за него.
Човекът нито се криеше, нито искаше да изчезне.
Заради глупава чиновническа грешка, 78 годишният Стефан Данов беше обявен за мъртъв от Службата за социално подпомагане.
За да докаже, че е жив, Стефан занесе снимки, чрез които трябваше да го индетифицират.
Странно, но в Службата не бяха поискали смъртния му акт, преди да го обявят за мъртъв.
След злополучните разкрития се опитаха да се отърват от него.
Такива като него миришеха вече на пръст. Има ли значение, кога е умрял вчера, днес или след известно време?

Генералният директор на фирмата му беше приятел. В края на работния ден той го откарваше в дома му.
Днес шефа му си бе взел бира и си попийваше от нея. Димо разбра, че е в добро настроение и днес денят е бил добър за него.
Искаше му се да получава малко по голяма заплата и той реши, че сега е времето да поговори по този въпрос със шефа.
– Сашо, скоро разговарях с шофьорите, които карат таксита.
– Мда!
– Те казват, че по три хилядарки взимали!
В колата настана тишина.
Шефът надигна бутилката и пи. След това се засмя и се обърна към шофьора си:
– Е и какво от това? Ти също можеш да казваш.