Камен се завъртя около баща по-дълго време от друг път. Явно нещо го тревожеше, но се страхуваше да попита.

Разбирайки това баща му попита:

– Какво те е развълнувало толкова?

Това премахна всички прегради и Камен заговори бързо:

– Татко, ако Бог поставя „не“ пред дадено действие, а ние го правим, това грях ли е?

– А ти как мислиш? – баща му не бързаше да отговори на въпроса му.

– Е, може би означава „По-добре не го прави“ – и Камен изпитателно погледна баща си.

– Може би ти си мислиш за десетте Божи заповеди?! – усмихна се бащата. – Тогава защо не приемаш сериозно, командата, която най-често се появява в Библията?

– И коя е тя?- любопитството нарасна неимоверно много в Камен.

– Ами тази „Не се страхувай“. И забележи, това не е съвет, а заповед. Ти се страхуваше преди малко да ме попиташ, но страхът не е вариант. И сега навярно знаеш как да се пребориш с него?

– Да, разбирам, че когато врагът действа срещу мен, ако не му противодействам …..

– Тогава не осъзнаваш това, което ти дава Бог.

Камен започна да осъзнава, че забраните не бяха толкова страшни, ако човек разбираше от къде идва силата за да изпълни всяко „не“.

През този сезон на Невена откриха тежко заболяване. Тя постъпи в болница и постоянно получаваше все лоши новини за състоянието си. Изплака толкова много сълзи, колкото не бе проливала през целия си живот.

Спря да яде. За месец загуби десет килограма от теглото си. Постоянно мислите ѝ бяха за родителите и снахите с малки деца, на които не можеше да помага вече.

Обхваналият я страх действаше не само физически, но и психически и то по всякакъв възможен начин.

Един ден я посети една позната. Не бяха се виждали много отдавна. Кремена ѝ се стори много променена. Невена сподели мъките си и терзанията с тази жена.

Кремена вместо да я успокоява като всички останали и разказа какво сме ние според Божието Слово, любими Негови деца.

– За това ние имаме власт над страха, – кротко обясняваше Кремена. – Христос ни освобождава от всяко иго. Не бива да се обременяваме от робството на каквото и да е.

– Но аз много се страхувам, – проплака Невена.

– Не разбираш ли, че страхът те прави роб, но ние сме дъщери на Всевишния Бог…….

Двете жени още дълго разговаряха. Невена осъзна, че е ходила на църква, но до сега не е разбирала своята нова идентичност в Христос и силата, която придобива чрез Него.

Бъдете насърчени. В светлината на това кои сме в Христос и въоръжени с добро познаване на това пред какво точно се изправяме, можем да победим не само страховете си, но и всичко друго, което ни гнети и подтиска.

Цветан и Бойко отново бяха заедно. През последните дни само си чатиха.

Епидемията отнела живота на доста хора, бе предизвикала човеците да търсят защита зад стените на домовете си.

Това бе и основната причина двамата приятели да бъдат толкова дълго разделени.

– Божите пътища често са обвити в мистерия, – загадъчно оповести Цветан.

– Но само на Божите деца е дадено да знаят неговите тайни, – веднага го контрира Бойко.

– За външното око Господните действия понякога изглеждат мрачни и ужасни, – продължи отчаяно Цветан.

– Повярвалите в Бога не се задоволяват само с това, което се вижда на повърхността. Чрез вяра те проникват по-дълбоко. Така те откриват скритото и разбират смисъла на всяко проявление.

– Вярващи, та вярващи, а нима Бог не се открива на всички хора? – ядоса се не на шега Бойко.

– Не съм казал такова нещо, – спря го Цветан. – Често скъпоценните диаманти се пакетират в груба кутия, за да скрият ценното съдържания в тях. Не се притеснявай ако опаковката е обикновена. Обикновено Божията любов, милост и мъдрост са скрити в нея.

– И ако приема това, което е изпратено от Него? – в гласа на Бойко се чувстваше несигурност.

– И се довериш на Божията доброта, – Цветан продължи казаното от приятеля му, – ще узнаеш тайните на Неговия промисъл. И най-вече ако се подчиниш на Христос ще преодолееш всички препятствия в живота си.

– Дори, когато съм притеснен и угнетяван? – все още неверието надделяваше в Бойко.

– Не се опитвай да се освободиш от ръцете на Грънчаря, имам предвид Бог. Силата Му ще се изяви в твоята немощ.

– И защо?

– Целта Му е не само да направи от теб изящен съд, а такъв който би бил полезен за другите и да послужи за тяхно благословение.

Повишиха Ненаместев. Той се чувстваше доста неловко на новото си място. Но назначението бе станало и той трябваше да се справя с новото си положение.

Ненаместев седеше в кабинета и се стараеше да вникне и то по-задълбочено в делата на новия си пост.

Лошото бе, че днес трябваше да се изказва пред ръководителите на отделните сектори и висши служители. Управлението бе координирано и добре съгласувано, не искаше да се излага.

Оставаше само да нахвърли или по-точно да скицира изказването си, но му дойде друга идея.

Натисна звънеца и в кабинета му се появи съвсем безшумно Нагаждачев. Той оставаше незабележим за околните, но си вършеше добре работата и го използваха за какво ли не.

– Запознай се с въпросите за днешното заседание и ми нахвърляй няколко бележки за изказването ми. – подчерта дебело Ненаместев. – Внимавай добре какво ще напишеш.

Веднага бе извикана и Сплетнева. Тя знаеше всичко, което става в този отрасъл и снабдяваше всеки с подходяща информация на време.

– Сплетнева, – обърна се Ненаместев към бързо отзовалата се на повика му, – Нагаждачев трябва да нахвърли няколко бележки за изказването ми днес. Ти познаваш по-добре нещата, помогнете му. Вярвам, че ще скалъпите нещо, което подобава за обстановката.

Двамата извикани кимнаха с глава и напуснаха кабинета.

На заседанието завеждащите секторите и висшите служители слушаха, прозяваха се, но това, което Ненаместев им говореше не ги изненадваше. Те отдавна бяха свикнали с подобни речи. Всички те звучаха по един и същи начин.

А нима се очакваше нещо друго? Нали тези, които го пишеха бяха едни и същи. Затова изказването звучеше неангажирано, изпълнено със злободневни клюки и не даваше никакъв отговор на поставените въпроси.

Засегнати от трагични събития, често сме толкова наранени, че и най-обикновените задачи ни изглеждат гигантски, а мисълта да се върнат нещата до степен на подобрение, ни изглеждат невъзможни.

Дълбокият емоционален белег може да ни заслепи до толкова, че и най-травматизираната душа да не достигне до изцеление и мир.

Драгой се въртеше неспокойно и мърмореше под носа си:

– Как могат да си мислят, че може да излезе нещо добро от трагедиите разиграващи се край нас?

Спас го побутна и му се усмихна.

– Нали познаваш Васко?

Драгой кимна с глава.

– Той загуби два бизнеса и любовта на хората в семейството си. Приятелите му го зарязаха и години наред живееше в постоянна депресия.

Драгой се заслуша внимателно в думите на Спас.

– Но Бог го изцери, показа му изходен път и го благослови. Васко се вдигна от пепелта на отчаянието и се превърна в маяк на надеждата за мнозина.

– Е и?! – в гласа на Драгой се усещаше очакване.

– Едно от хубавите неща, които могат да дойдат по време на трагедия е, че ние намираме своя път обратно към Бога. Понякога през този период имаме по-голямо усещане за вечните неща, отколкото когато и да е било.

Драгой мълчеше, а Спас продължи:

– Божият план е да ни помогне отново да се върнем към Него. Той е създал човешките същества и ни е позволил да се радваме на красивия свят, който е създал. Но грехът ни отдалечи от Господа и ни тласка да правим своето си. Така сме станали „по-самостоятелни“ и вече нямаме нужда от Бог.

– И когато ни сполети нещо лошо ….. – запъна се Драгой.

– Нямаме достатъчно сили, за да внесем мир в притеснените си сърца.

– И какво предлагаш да се направи по време на тревога и болка? – попита раздразнено Драгомир.

– Няма значение колко си се отдалечил от Бога. Той знае къде си, обича те и те разбира. Може да отвори прозореца към сърцето ти и да промени живота ти завинаги. Всичко, което се иска от теб, е твоето разрешение.

Драгомир, все още не бе сигурен, дали иска да даде това позволение, а Спас добави кротко:

– Когато го дадеш, Бог ще използва всяка трагедия, с която се сблъскваш, за да донесе триумф в живота ти.