Вера и Люба бяха приятелки още от малки, самите те не помнеха точно от кога. Учеха в един и същи клас, а живееха в два съседни апартамента.
Заедно играеха и се разхождаха по магазините.

Днес денят беше горещ и те се скриха в клоните на плачещата върба пред входа на блока.

– Знаеш ли, – започна Люба, – когато бях на 5 години, мислех, че когато татко си дойде от работа скучае, докато гледа телевизия.

– И ти какво правеше? – Заблестя палаво пламъче в очите на Вера.

– Отивах в стаята си, – гласът на Люба зазвуча някак тайнствено – и с едно малко чукче, което бях зела от инструментите на татко, чупех всичките си играчки.

– Не те ли поступваха малко за това? – засмя се Вера.

– Не. Когато занасях повредените играчки при татко, той ги ремонтираше.

– Баща ти е много добър човек, щом е изтърпявал такава лудетина като теб.

– Най-странното е, че мислех, че по този начин правех баща си щастлив.

– Е, навярно се е радвал, че може с нещо да ти помогне, но едва ли се е радвал на унищожителните ти действия. Може би е имал голямо търпение спрямо теб.

– По-скоро е искал да ми покаже и да ме научи на нещо, което едва сега след толкова години осъзнавам истински.

Момичетата плеснаха дланите си и се засмяха.

– Колко глупави сме били, – почти в един глас извикаха и двете.

Спас с гордост разказваше:

– В детската градина винаги ме водеше татко.

– А мен все мама или кака ме влачеха, – обади се Недьо.

– Веднъж пътя към детската градина беше силно заледен, – продължи да разказва Спас.

– Уха, страшна пързалка е било, – не се стърпя да се обади дебеличкия Симо.

Но другите деца бързо го сбутаха и зачакаха с интерес да чуят, какво е станало по-нататък.

– След няколко неудачни опита ние го преминахме на четири крака, – каза усмихвайки се Спас.

– Голям цирк е било, – засмя се и Валентин.

– Да, но успяхме да стигнем на време, – заяви гордо Спас. – Татко на работа, а аз за закуска. Баща ми е професор.

Бойци на радикалното движение „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ унищожили в иракския Мосул Евангелие с тегло 90 килограма.

– Свещеникът ги призова да продадат тази книга, но те не се съгласиха, – е казал върховния мюфтия на Сирия Ахмад Бадредин Хасун.

Отбелязвайки, че в света няма място за такова понятие като „религиозна война“, върховният мюфтия заявил:
– Религията не прониква в сърцата на хората с меч.

Ахмад Бадредин Хасун призовал всички хора с добра воля да приложат усилия, така че „заразата на екстремизма да не излиза от Сирия и да не поразява останалата част от света“.

Той сега е много обезпокоен, че в Сирия се опитват да се разделят по религиозен признак.

Подобни упражнение, като стрелба един в друг и то в гърдите, разбира се с използване на бронежилетка, са част от специализирания курс на обучение в руските специални служби.

Тези тренировки се правят с цел, да се премахне у военните паническия страх от това, че в тях може да попадне куршум.

Въпреки наличието на бронежилетки, войници понякога се контузват.

Но независимо от това, дали войникът е раненили не, той е длъжен да реагира на вражеския огън, запазвайки спокойствие.

Един човек отиде при един свещеник и му каза:

– Аз съм християнин, но не се чувствам такъв. Сякаш духовно не раста. Застанал съм в неутрално положение.

Свещеникът попита:

– Къде мислиш, че е проблемат ти?

Мъжът каза:

– Мисля, че моят проблем се състои в това, че просто не обичам достатъчно Бога.

Свещеникът го поправи:

– Не в това се състои проблемът ти. Твоят проблем е, че ти не разбираш колко много Бог те обича.

Любовта винаги е отговор на любов.

В Библията се казва:

„Ние обичаме, защото първо Той възлюби нас“

Когато казвате: „Аз не обичам Бога“, това е, защото ти не разбираш колко много Той наистина те обича.