Майчиното сърце е източник на всеотдайна и безгранична любов. Майките са способни да се грижат за всички деца, дори и да не са ги родили.

За това ни напомня майка котка, която не само е спасила малки ежчета, но е започнала и да се грижи за тях.

В един крайградски район били открити малки и слепи таралежчета. Всички мислили, че те са обречени и ще умрат, но котката Соня решила да помогне на малките.

Тя не само ги хранила, но поела и грижата за тях като истинска майка. Цялото си време тя прекарва с приемните си деца.

Соня си има котенце, но тя не прави разлика между него и ежчетата. Така всички живеят заедно като в едно семейство.

Тази история още веднъж доказва, че чужди деца няма.

Пилот на самолет на авиокомпанията Air Canada, на път от Тел Авив за Торонто, прекъснал полета заради безопасността на куче.

По време на полета капитанът забелязал проблем с отоплението на товарното отделение.

Заради безопасността на принадлежащия на един от пътниците френски булдог, който пътувал в багажното отделение, той приземил самолета във Франкфурт.

След кацането на немското летище, кучето Симба, заедно със собственика си продължил пътуването си към Канада, но в друг самолет. Собственикът на животното, благодарил на капитана за решението му да прекрати полета.

Авиационния експерт Фил Дарби отбелязал, че въпреки допълнителните разходи за десет хиляди долара и закъснение от 75 минути, пилотът е взел правилно решение като е приземил самолета.

„Капитанът е отговорен за живота на всички на борда, независимо дали това е мъж или куче“, – отбелязал Дарби.

Уточнява се, че след отстраняване на повредата на самолета, той е продължил полета си към Торонто.

Интересен е и друг случай. Самолет на авиокомпанията Air Malta, който летял от Малта за британски Манчестър, се върнал на летището, заради двама забравени пътника.

Един пенсионер разказвал:

– Когато бях млад офицер, често се налагаше да се местим. За това дълго време приучвах семейството си да не съхранява ненужни вещи. И те бързо свикнаха.

– А сега как е? – попитали го приятелите му. – Нали си пенсионер и не се налага да се премествате?

– Сега, да кажем чета вестник. Доходи ми се до тоалетната и отивам веднага. Когато се върна вестникът вече го няма, те са го изхвърлили.

Много е важно какво предавате на децата си.

Родители, които имат травматичен опит от училище, изпитват тревога и излишно безпокойство, което децата усещат. Тогава те губят увереност и възприемат чувствата на родителите си.

Ако говорите на детето си за училището позитивно, то настроението му ще бъде съвсем друго. Можете да обсъдите с него възможностите които го очакват училище като, например,   добиване на нови знания, намиране на нови приятели. Дори е хубаво да им разкажете някои весели истории от вашия училищен живот.

Ако вашето дете бъде спокойно, радостно и дружелюбно, другите деца ще се отнасят към него със симпатия.

В същото време трябва внимателно и с разбиране да се отнасяме към чувствата и преживяванията на децата. Трябва да ги подкрепяме, но без излишно драматизиране.
Ако то ви се доверява и ви разбира, в труден момент получава съвет и намира утешение при вас, това ще е една неоценима помощ за него от ваша страна.

От друга страна, родителите могат да предизвикат стрес у детето поради неуспехите му в учебния процес. Важното е, вашето дете да разбере, че любовта ви към него не зависи от неговите оценки в училище.

Ако забележите, че вашето дете изпитва хроничен стрес заради проблеми в колектива, потърсете помощ от психолог и учителя му. В такива случаи е необходимо да му се помогне да се справи с преживяванията си, да се въздържа от нежелани реакции и да разрешава конфликтите си безболезнено.

Петър Иванов се отличаваше със смайващо и удивително спокойствие във всяка ситуация, както в живота, така и в бизнеса.

Положение, което извеждаше всеки от равновесие, не влияеше върху него по никакъв начин.

Веднъж Страхил, негов стар приятел, се поинтересува:

– Каква е тайната на твоето голямо и невероятно спокойствие?

Петър се засмя и веднага разкри секрета:

– Когато попадна в някоя тревожна ситуация, която може да ме изкара извън релсите, аз си спомням един момент от живота си.

Страхил наостри уши, опъна шия и съсредоточи погледа си в Петър.

След малка пауза Иванов продължи:

– Спомням си гласът с южняшки акцент, който звучеше от високоговорителя: „По-добре се предайте! На всички ви гарантираме лека смърт!“ Когато си спомня за този случай, разбирам, че най-страшният момент в моя живот е преминал и няма за какво да се безпокоя.