Сензорна депривация, най-общо, означава да се лишиш от всичките възприятия, които ти осигуряват наличните ти сетива.

Блокадата на потока от външни дразнители произвежда регресия, защото  човека е лишен от контакт с външния свят и е принуден да се обърне към себе си.

В същото време дозираната променена информация и стимули в момента на разпит кара субекта, който е в състояние на регрес,  да се отнася към задаващия въпросите, като към баща.

Благодарение на Закона за свободен достъп до информацията усъвършенствувания вариант на това действие е станал достижим за повечето хора. Тази манипулация се е прилагала в страните на Латинска Америка.

Например, за по-добро въздействие са се използвали прозорци, разположени на достатъчна височина, така че да се прекрати пълния достъп до светлината. Така сензорната депривация започнала да се използва като „високоефективна техника за разпит“.

Един от начините, които се използва, за да се разруши „възприемането на пространството и времето“, с цел да се наруши хронологичния ред в източника на информация, е разпитвания да се доведе до регресия с помощта на постоянна манипулация с времето.

Например дава се храна няколко часа по-напред или няколко по-назад, а може и на случаен принцип. 10 минути или 10 часа след последното хранене, се предлага ново ядене. Така се нарушава представата за време.

Мнозина от вас ще кажат: „Жените обичат с ушите, а мъжете с очите“.

Мисля, че този отговор е частично справедлив.
Жената е чувствителна. Думите изразяващи любов ѝ звучат като нежна музика , в които ѝ се иска да вярва.

А мъжът обещава „златни планини“, шепне ѝ ласкави думи и се напива на сватбата си. А в същото време „гледа с очите си“. За него е важно тя да му пасва. В противен случай той няма да се докосне до нея.

Женските уши са най-уязвимият приемник на данни. Обидата с очи няма да забележи. Тя може само да се чуе.

Какво там бърбори красавицата, мъжът не чува. Той се възхищава от фигурата ѝ, правилните черти на лицето.

Защо става така?

Защото това е невярна любов.

И мъжът, и жената истински обичат със сърцата си. Този факт много малко хора осъзнават.

Волейболистите на италианския отбор решили да дарят всичките си премии от сребърните олимпийски медали на засегнати от земетресението, което е станало в централната част на страната.

Според последните доклади жертвите на бедствието са 294 души, 388 са ранени и в болница, 2,5 хиляди души загубиха покрива над главите си.

Капитанът на отбора Емануил Бирарели е съобщил, че италианците дават за благотворителни нужди 50 хиляди евро.

Припомнете си, че в последния мач на турнир по волейбол в Рио Италия загуби от Бразилия и в трите гейма.

Алтруизмът е принцип или практика на загриженост за благополучието на някой друг.

Той може да бъде породен от чувство на дълг, отговорност и лоялност. Чистият алтруизъм се състои в това да пожертваш нещо за някого, без да очакваш нещо в замяна.

Когато около теб много хора се оплакват от трудния си живот, ниските заплати и недостига на средства, трудно би повярвал, че даването на пари може да доставя удоволствие.

Изследване показало, че внасянето на стотици паунда в „Банка за храна“ – благотворителна организация, разпределяща продукти, предизвиква активност в невроните на мозъка в тези области, които се възбуждат по време на секс или приемане на наркотици.

Днес учените не се съмняват, че при спорта, където се постигат високи резултати, ролята на психиката е не по-малко важна, от физическото състояние на спортиста.

Тим Нокс, професор от университета в Кейптаун е доказал, че мозъкът има подсъзнателни механизми за самосъхранение.

Те се проявяват, за да не може организмът да се приближи прекалено близко до опасностите. Нокс нарича този механизъм „централен регулатор“.

Според него, умората е защитна емоция, а не отражение на физиологичното състояние на организма.