През 1912 г., на 5-те Олимпийски игри, които са се провели в Швеция, в състезания по борба участвали 170 състезатели от 18 страни.

На финала средна категория достигнали шведът А. Алгрен и финландецът И. Белинг. Тяхната борба продължила шест часа.

В този продължителен двубой никой от участниците не постигнал преимущество. За това на двамата били присъдени сребърни медали.

Това е била една упорита изпълнена с напрежение борба, където спортистите е трябвало да проявят твърдост до самия край.

Готов ли сте за такъв двубой?

Противникът ви, както преди се стреми да ви победи, въпреки че сте уморени, изчерпани и дори не искате да продължите тази срещата.

Останете постоянни и непоклатими във всяка борба, която участвате или ще бъдете включени в бъдеще.

 – Завърших тежък проект и се разболях от бронхит, – оплаква се един работохолик.

– Синът не искаше да ходи на градина и през цялото време все е настинал, – оплаква се една майка.

Връзката между емоции и заболявания е очевидна. Защо преживяванията провокира заболяване и променят нашето физическо състояние?

Болестите се появяват, когато те са единствения начин човек да се справи със ситуацията или да получи това, от което се нуждае.

Ако майка има нужда да е по-близко с детето си, тя не може да си позволи да почне работа. Детето с радост“ ще се разболее, за да угаси своята и тази на майка си потребност“.

Ако жена се нуждае от повече внимание, тя ще се разболее, за да получи повече внимание от съпруга си.
Разбира се, този избор „да се разболея“ или „да не се разболея“ е несъзнателен.

Единственият начин да се справим с появата на психосоматични заболявания е да се „чуят“ собствените ни нужди и изисквания.

Ако вие често боледувате, задайте си въпрос: От какво се нуждая? Какво искам всъщност?

Постарайте се да разберете това сами, след това говорете с човека, от когото зависят вашите потребности.

Старайте се да направите живота си комфортен, създайте добри отношения с околните, научете се да говорите за това, което ви вълнува. Намерете си работа, която ви радва.

И накрая научете се да приемате това, което не може да се промени и се обичайте такъв какъвто сте.

Дерек Хоя е 23 годишен жител на Лондон. Той събира милостиня на улицата и по този начин си докарва по 400 долара ежедневно.

– Това е твърде тежък труд, – признава Дерек. – На първо място трябва да притежаваш забележителни актьорски способности, за да предизвикаш в тях жалост и да ги накараш да отворят портмонетата си.

До сега на текущата сметка на Дерек в една от лондонските банки има 15 хиляди долара.

В редките часове на почивка той се показва в най-скъпите магазини. Работната му дреха трябва да произведе впечатление на „бедност, съхраняваща човешкото достойнство“.

„Аз не се страхувам да работя, но гладувам и замръзвам. Моля помогнете ми“.
Това е плакатът, който Дерек смята за най-ефектния.

Това, което лесно се достига, всъщност се превръща в труден и често хлъзгав наклон. Смисълът на такъв урок е близък по значение на историята за безплатното сиренце.

Път, който включва най-малко трудности и препятствия, води до неуспех и разочарование.

На него се противопоставя тежък, но правилен маршрут, който води към постигане на целите. Той представлява набор от ясно видими препятствия, които трябва да се преодолеят.

Ако се откажем верният, изпълнен с трудности път, отхвърляйки видимите прегради и дадем предимство на лесния, ние се оказваме в капана на още повече неразрешими задачи.

Следвайте не лекия и привлекателен път, а правилния.

Във Facebook попаднах на снимка на чернокожо момиче, което е спечелило конкурса за красота във Финландия.

От долу се мъдреха насмешливи коментари авторите, на които смятаха за неуместно и странно това явление. Те пишеха за него като свидетелство за дълбокия упадък в Европа.

„Бедното момиче е много страшно и е получило наградата от умове, които нямат никаква политическа коректност“. Финландската красавица според повечето е трябвало да бъде с бяла кожа.

Съгласна съм, че излъчването на красавици в подобни конкурси е доста спорно. Най-вече поради комерсализацията на женската красота и налагане на някакъв стандарт за красота, което кара много жени да се лишават от естествената си красота, само и само за да добият исканата и търсена форма.

Но да се отрича красотата, само защото не е в „предпочитан цвят на кожата“, мисля че е прекалено.

Расизмът е отричане на християнската вяра. Съществуват чернокожи православни свещеници, които добре се грижат за папствата си. Нима такива хора трябва да се поставят по-долу от другите свещеници само заради цвета на кожата си?

Във Финландия живеят емигранти и техните потомци, които имат черна кожа. Там те са възприемани като „свои“ хора и могат да участват и побеждават във финландските конкурси.

Това  говори в полза за финландското общество, където всички хора се възприемат еднакво. Там може да съществуват заблуждения и грехове, но поне в случая следват християнското наследство на нашата цивилизация.