В продължение на много години Църквата е разработила всякакви видове начини за евангелизацията на света. Събираме се заедно, правим своите планове и стратегии, събираме пари за тази цел. Но въпреки всичко ние рядко си спомняме плана, който ни е дал Исус.
Повечето вярващи дори не осъзнават, че Той ни е дал ключа към евангелизацията на света. За това се помоли точно преди да отиде на кръста. Той поиска от Отца да станем едно, така че светът да научи, че той е изпратен от Бога.
Ако вие и аз, и всички от останалата част на тялото Христово се съберем и да започнат да се обичаме един друг, ще спечелим толкова бързо този свят за Бога, че ще ви се завие свят. И това е така. Но ние сме толкова заети да се заяждаме помежду си, че малко се замисляме за това.
Но, слава Богу, някои започват да разбират, че трябва да спрем всичко това. Трябва да се отнасяме към заповедта на Исус, да се обичаме един друг като команда, а не като пожелание. Нека махнем глупавите кавги и се обединим в Божия Дух.
Искате ли днес да направим стъпка по пътя към световната евангелизация? Тогава започнете да се молите за единство. Вземете решение, че ще обичате другите вярващи, няма да ги критикувате, няма да се оплаквате от тях и няма да ги одумвате.
Църквата на Бог ще се издигне във вяра и любов, славно като единно тяло, движима от властта на Самия Исус.
Исус се е молил това да стане и Святият Дух го прави.
Сатана иска да Го спре, но не може. Той е много по-силен. И ще постави такава преграда на пътя му, през която той няма да може да мине. И целият свят ще узнае, че Исус наистина е Господ.

– Защо си толкова упорит? – попитали магарето.
– Аз ли се инатя? – изненадало се магарето. – Този човек е упорит. Колкото и да му се съпротивлявам, той все ме удря. На негово място отдавна щях да съм се отказал.
Всеки вижда света със собствените си очи и разсъждава от своя гледна точка.

Много християни твърдят: „Бог е в сърцето ми“. Това звучи като оправдание за всекидневния ни мързел. Е, то не идва от принцип „и така ще мине“, но това е по-скоро нежелание да се измъкнем от блаженството и удовлетворяването на собственото си тяло.
От къде се взема мързелът? Какво очаква ленивецът в бъдеще? Как да се избавим от порока?
Духовния мързел се опитва да се обясни, като му се приписват философски, социални и даже политически смисъл.
Самият мързел се проявява като вялост и бездействие.
Някои хора изглеждат външно „ефектно“. От тях се усеща мирис на скъп одеколон. Но когато стане дума за молитва, няма време, не достигат възможности, а и здравето нещо се обажда.
Нали молитвата  изисква поне малко усилие.
В семейства, където Бог и вяра се ограничават само до разсъждение за морала и нравствеността, Библията е само красива книга на лавицата, а ходенето на църква ритуал само по празниците, води до заразяване с духовен мързел. Той се прехвърля от родители на деца.
Ако продължава така, следващите поколения ще заменят Божието слово с популярно му изложение, което е добре илюстровано, а погледите няма да се насочват към Бог, а към хороскопи и предсказванията за поредната свинска, конска и не знам каква още година от китайския календар.
С мързела лесно може да се пребори човек, само да поиска. Мъдрия Соломон предлага следното: „Иди при мравката, о ленивецо. Размишлявай за постъпките й и стани мъдър.
Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
приготвя си храната лете, събира яденето си в жетва.
До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън. Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник и немотия, като въоръжен мъж.“
Ленивецът можеш да стреснеш, когато му обясниш, че е бреме и не е нужен на околните. Кажи му, че постъпва глупаво и е лишен от разум, понякога и това може да го размърда.
В края на краищата, мързел води до „ужасен“ избор: да се отърве от необходимостта да мисли, да взема решения или сам да поемат отговорност за делата си.

По времето на президента Джордж Буш-старши съветник по националната сигурност бил генерал – лейтенант Брент Скаукрофт. Той се отличавал с това, че заспивал на съвещанията.
Виждайки това, Буш учредил специална награда на името на Скаукрофт.
Той награждавал тези, които заспивали по време на среща с президента.
Кандидата за това отличие се оценявал по три показателя: продължителност и дълбочина на съня, както и наличието на хъркане.
Ако се учреди такава награда за нашият парламент, няма значение на чие име ще е, за случая може би трябва да се избере най-продължително спящия, много награди ще се раздадат. По брой могат да задминат и „златния скункс“.

През 2009 г. група шотландски психолози провели експеримент. „Загубили“ на улиците на Еринбург 240 портмонета, в които имало информация за контакт със собственика.
Били върнати 42% от портмонетата.
Но процента на възвращаемост силно зависила от това, каква фотография се е намирала в портмонето.
88% от портмонета били върнати на собственици, в които били сложили снимка на бебе, 53% със снимка на домашен любимец, 48% със семейни снимки, 28% със снимка на възрастна двойка и само 15 %, които не са имали никакви снимки.
В България дори да има важни документи, портмоне не се връща. Причината обикновено е, че ако се намери такова, от него вече са взети парите, а намерелия го е обвинен, че ги е взел.