Ние често си блъскаме главата, как да бъдем най-продуктивни в работата си.
Не е важно колко задачи сме изпълнили, а колко от тях са добри още от самото начало.
Никой не иска един ден да осъзнае, че дългите години прекарани в усилен труд, са пропилени за „неправилните“ цели.
За това е важно да се осъзнае, че достигането до заветната цел, зависи от навика да се почива навреме. Именно по време на почивка, вашият живот може да се насочи в правилната посока.
Представете си, че се намирате в гъста гора. Когато се намирате между дърветата не можете да сте уверени, че се движите в правилната посока. Но за да разберете къде трябва да отидете, трябва да изкачите високия хълм, издигащ се много над гъсталака. От върха вие можете да разгледате добре гората, да разберете къде се намирате и да определите накъде да тръгнете.
Почивката не е изгубено време. Напротив, тя може да ви помогне да не пилеете време за ненужни задачи.

В някои части на Индия, правилата за безопасност по пътищата не се отнасят за жени.
Например, жените не са задължени да носят каска, когато пътуват с мотоциклет. Това води до загубата на хиляди живота на жени за година.
Защитници на правата на жените твърдят, че това се дължи на обезценяването на живота на жените.
Поддръжниците на закона се опират на това, че просто се грижат за косата и грима им.

Сънувах, че съм катастрофирала. Беше кошмарно. Разбирах, че показателите ми са далеч от допустимите, но аз дишах и говорех.

Тогава от сърцето ми се изтръгна вопъл:

– Господи, помогни ми!

Премислях всичко, което се бе случило в живота ми до сега. Питах се: „Живях ли пълноценно? Казах ли на скъпите си хора, че ги обичам?“

Колкото повече мислех, усещах, че повече затъвам. Разбрах, че в живота си съм търсила само удоволствието. Живяла съм като паразит, без да давам нищо от себе си.

Не можех да си отида от този свят така, трябваше да направя нещо. Исках всяка тръпка, радост, …… да ги използвам за Него.

Тогава Му казах:

– Боже, изпрати ме, където искаш, независимо от това, че там ще е опасно. Единственото, което искам е да бъда навсякъде с Теб. Искам да живея за Теб.

Един човек имал затруднение със слуха и се консултирал с лекар. Лекарят правилно предположил, че човекът пие твърде много бренди и поради тази причина му отслабва слуха. Посъветвал го да престане да пие и той обещал да последва съвета му.

След време лекарят го срещнал на улицата и го попитал;

– Как се чувствате сега?

– Не е нужно да викате, докторе. Отказах пиенето и сега чувам добре.

След време отново се срещнали. Лекарят с нормален тон го попитал:

– Как си?

Но забелязал, че човекът изобщо не е разбрал въпроса му.

– Изглежда пак сте почнали да пиете, – изкрещял лекарят в ухото му – и за това сте оглушели отново.

– Сигурно сте прав, докторе, – отвърнал глухия. – Наистина взех да пия и ще ви кажа защо. Като не пия, чувам нормално. Но нищо от това, което чувам, не ми носи такова удоволствие, както брендито.

С напредването на възрастта на човек започва да му се струва, че броя на месеците в годината намаляват, а самите месеци стават по-кратки.

Времето бързо се стопява. Утрото на новия ден неусетно се превръща в уморена вечер.

Границите се размиват. Заличават се. Ето, не отминал още рождения ден, задава се следващия.

Вече няма смисъл в израза: „Да убиеш времето“. Онова, което до вчера е било здраво, се е втечнило постепенно, после се е превърнало в газ, след това в пара, докато накрая се е изпарило.

Времето е влак, а хората са пътници без билет. Те ще достигнат до набелязаната гара, ако им издържат кокалите, защото всеки път, когато ги хванат без билет, ще ги ступват и ще ги свалят от влака, а за да продължат трябва да се качат на следващия влак.