Не беше изложен на опасност от съдебно наказание. Бедността не беше надвиснала над него. Но ако се разкриеха някои обстоятелства, можеше да бъде презрян и щеше да стане позор за околните.

Ужасът да не бъде порицан изостряше паметта му. Силната памет принуждава човек да признае грешките си в миналото. Когато спомените засмърдят като отворена рана, миналото вече не е една отминала история, която може да се представи като подготовка за настоящето. Миналите грешки не са като обрулен плод от дърво. Те продължават да са пулсираща част от човека, която предизвиква тръпки, горчив вкус в устата и пристъпи на вина.

Съвсем нова форма беше придобило миналото му сега. Радостта беше изчезнала от живота му. Денем и нощем, без прекъсване, освен малка дрямка, спомените и страхът от предишният му живот се натрапваха пред очите му и той не виждаше нищо друго. Редуващите се външни и вътрешни събития се преплитаха. Дори и да се съсредоточеше само върху едното, другото не излизаше от съзнанието му.

Той отново се виждаше като млад човек в банка, с приятен характер, отзивчив и много добър в работата си. Тогава беше изявен млад член на калвинистка църква. Отново чуваше как го наричат „братко“. Виждаше се как говори на събранията. Спомни си, че възприемаше свещеническия пост като възможно жизнено поприще и проявяваше интерес към мисионерството. Това беше най-щастливия период от живота му. Би искал да се събуди и отново да се озове в онова време, а всичко останало да е само сън.

Малко хора се изявяваха като него по това време. Усещаше Божието водителство и виждаше признаците, че Бог го е създал с определена цел.

След това дойде промяната. Скоро беше поканен в един дом чието богатство се дължеше на преуспяваща търговия. Той усети нов повей. Мисълта, че е богоизбран, го подтикна към мисълта да обедини религиозните си заложби с успешния бизнес. Бизнесът се свеждаше до поддържане на заложна къща, преуспяваща по размах и печалба.

След запознаването с работата, той откри, че източник на изключителните печалби е безпрепятственото приемане на всякакви стоки, без строго документиране от къде идват.

Спомни си първите първите мигове, когато беше потресен от всичко това. Размислите върху тези неща доведоха до много молитва.

Бизнесът бе стабилен, с дълбоки корени, а печалбите бяха получавани от заблудени души. Къде беше границата?

Често си казваше: „Всевишния знае колко далече се намира моята душа от всичко това. Той разбира, че гледам на парите като средство да обработвам градината му“.

Метафори от подобен вид не липсваха в мислите му. Имаше и особени духовни преживявания, които го убеждаваха да запази работата си, като богоугодно дело.

Блясъкът на богатството се беше разкрил пред него, а потръпването стана някъде дълбоко в него. На него никога не му бе идвало на ум, че търговията има нещо общо със спасението на душите. И стана така, че той започна да води двойнствен живот. Бе убеден, че религиозната му дейност не бе несъвместима с поетата работа.

И сега, когато гледаше към миналото имаше същите доводи. Изминалите години ги бяха превърнали в плътна маса, претъпила нравствената чувствителност. Нещо повече. Сега, когато егоизмът се бе изострил, ала загубил вкуса си към наслада, душата му се изпълваше все повече със вяра, че прави всичко в името на Бога и е безразличен към собственото си облагодетелстване.

И все пак, ако можеше отново да се върне в младежката си нищета ….О, тогава би избрал да стане мисионер. Това за него беше истинското му призвание.

Вероятно има лицемери, които съвсем съзнателно парадират с вяра и чувство на преданост, за да заблудят света, но той не беше такъв. Той просто беше човек, чийто желания са по-силни от теоретичните му възгледи. Въпреки че с течение на времето беше съчетавал осъществяването на желанията си с възгледите си.

Благото, което би могъл да допринесе в името на Бога, през целия му живот, бе онзи маяк, давал насока на действията му. Че кой би могъл по-добре от него да използва парите и властта, която беше получил, от самия него? Кой може да се мери с него във възхвала за Божията воля? За него Божията воля беше нещо съвсем различно от неговата праведност. Тя налагаше да се разпознават враговете на Бога и да се използват само като оръжия на Божието дело или да се обезсилят, чрез лишаване от пари и влияние. Освен това, изгодно вложените пари в търговията, стават истински значими, когато се управляват от ръката на божи служител.

Всъщност подобни мисли не са по-малко свойствени за набожен човек, отколкото силните думи, прикриващи користни стремежи. Ако човек уповава на нещо друго, а не на собствената си алчност, неизбежно има съвест и ориентир, към който в общи линии се придържа. Този ориентир за него се свеждаше до служба на Божията воля: „Аз съм грешен и нищожен ….. само оръдие за употреба ,,,,. но нека бъда употребен“. Такъв беше калъпа, в който бе вкарал огромното си желание, да бъде значим и овластен.

А сега дойде мигът, когато възникна опасност този калъп да бъде напълно счупен и захвърлен.

Какво ли би станало ако с деянията, с които се бе примирил, за  да стане „по-силно оръдие“ на Бога, станеха повод да помръкне Божията слава? Ако това бе станало, той ще бъде изгонен от храма, като човек със съмнителни пожертвувания.

Едно проучване, проведено от изследователи на Университета в Калифорния, Лос Анджелис, е доказало, че едно дете, което прекарва най-малко пет дни без мобилен телефон, компютър и телевизор, подобрява социалните си умения.
„Много хора смятат, че най-голямото предимство техническите приспособления имат в образованието“ – казва авторът на изследването Patricia Greenfield. – Въпреки това, малцина се замислят за последствията. Всеки си мисли, че разпознаването на човешките емоции е естествена човешка способност, но тя трябва постоянно да бъде тренирана“.
В проучването от Patricia участвали 51 деца. Всички деца са били закарани до лагер в природата и  били разделени на две групи: в едната било забранено да използват всякакви джаджи, всичко останали им било позволено.
Няколко дни по-късно, учените са провели изследване, при което децата били помолени да отгатнат емоциите на снимки и във видеоклиповете. Групата, която не използвате джаджи, се справили добре. Но втората група имат затруднения с възприемането на емоциите на другите хора.
Това проучване е доказало, че едно дете, което прекарва най-малко пет дни без мобилен телефон, компютър и телевизор, подобрява социалните си умения.
„Вие не ще бъде в състояние да разберете невербални емоционални сигнали от големия екран, както бихте го направили лице в лице с друг човек, – казва един от учените. – Ако не се практикува живо общение, можете бързо да загубите най-важните социални умения.“

Вземи пример от тези растения!
Всяко живо същество на тази планета притежава неотклонно желание да живее и да се бие за живота си до края.
Само човек може да отпусне ръце и да се предаде.
Вижте растенията, които имат „силен дух“ и желание за живот, което не може да не ви удиви. Вземете пример от тях!
Тези борещи се растения, от нежните цветове до мощните дървета, се протягат към слънцето, минавайки през всякакви прегради.
Те растат там, където изглежда, че не може да има живот.

Професор Ръсел Бърман е казал: „Тревожно нарастване на антисемитизма в Европа е напомняне, че предразсъдъците спрямо еврейския народ, са все още реалност и днес“.
Според ученият, европейските лидери трябва да се изказват все по-решително срещу ескалацията на антисемитизма. „Те трябва да осигурят прилагането на закона“. През последните седмици, лозунги, призоваващи към антисемитизъм, бяха чути по време на европейските протести срещу смъртни случаи в израелско-палестинския конфликт.
Според Берман, растежа на антиеврейските настроения има няколко причини: изоставане на икономика на континента, притока на имигранти от мюсюлманските страни и продължаващия израелско-палестинския конфликт.
И както показаха европейските парламентарни избори, десния екстремизъм е нараснал в цяла Европа. Историкът Norman Naimark e казал, че някои френски евреи напускат страната, поради проявата на антисемитскo насилие. „Германия също има текущите проблеми, но там властта и еврейската общност, изглежда, държат положението под контрол“.
Нека да спомена, че през май тази година, ново проучване показа растеж на анти-еврейските настроения по света.

Изолда Извицкая разказвала, че по време на снимките на комедията „Към Черно море“, тя е осъзнала колко е важна физическата подготовка на актьора и че е важно да си в състояние да контролираш тялото си, за да бъдеш винаги във форма.
Филмът има такъв епизод, където Ирина-Извицкая закъснява за занятията в училище по шофиране.
Сцената трябвало да се снима два пъти. На първото снимане било установено, че актрисата не умее да бяга. Тя безнадеждно изостанала зад съпътстващата я колата с камерата.
Няколко седмици по-късно, при второ снимане, било установено, че скоростта, с която се движит операторът в колата е твърде малък за Извикцкая. Тя изпреварила превозното средство и била много по-напред от него.
За това ѝ помогнала усилената тренировка на стадиона.