Учените са установили, че хората при вида на пари, се стараят да скрият емоциите си и се държат по-затворено и егоистично.
Изследователи от университета в Хонконг са провели серия от експерименти с две групи от хора на една, от които предварително са показали изображения на банкноти и монети. Резултатите показват, че участниците в тази група са по-склонни да скрият емоциите си и се държали затворено.
Учените отбелязват, че тези констатации съвпадат с резултатите от вече проведени експерименти по същата тема. Така, през 2006 г., професор Катлийн Вос от Университета на Минесота в работата си доказва, че мисълта за пари кара хората да се дистанцират от другите и ги правят по-малко склони да помагат на другите.
Архив на категория: психология
Защо е толкова труден животът
Всичко изглежда като битка. Нищо не е лесно. Факт е, че животът е труден. Защо е тоа е така?
В Библията се казва, че бунтът срещу Бога унищожава всичко.
Всичко е започнало още с първата двойка, Адам и Ева, в райската градина. Когато Бог е създал света, всичко е било перфектно. Такъв е бил рая. Адам и Ева не са имали проблеми, страдание, тъга, изкушения или неприятности. Но един ден те решили, че искат да правят това, което им се е искало.
Бог им бе казал:
– Можете да правите всичко, което искате в този рай, освен едно нещо.
А какво искали Адам и Ева да направят? Единственото нещо, което Бог им забрани.
Той им даде възможност за избор. Защото без избор, те не биха могли да изберат да обичат Бога. Ако сме принудени да обичаме Бога, това не е истинска любов.
Преди гряхът, не е имало смърт в света. Не е имало тъга, нито скръб. Не е имало затруднение. Хората не умирали. Адам и Ева можели да живее вечно, стига да останат в перфектната среда. Едва когато всичко се разбило, грехът донесъл смърт в света.
Адам и Ева не са единствените, които са направили този избор. Аз съм го направил, ти си го е направил и всички останали хора в света.
Всички сме казвали:
– Аз не искам да правя правилното нещо. Искам да направя нещо, което е лесно…. Аз не искам да кажа истината. Искам да кажа, това, което ми е удобно… Аз не искам да бъда това, което Бог иска от мен да бъда. Искам да бъда това, което съм решил да бъда.
Всички сме направили това. Ние оставихме Божиите пътища и тръгнахме да следваме нашите собствени пътища.
Всички сме потопени в грехове, престъпления и безакония, защото престъпихме Божиите закони.
Тогава защо се изненадваме, че нищо не работи правилно? Нито бракът ви, нито здравето ви, нито вашите финанси, нито вашите отношения, нищо не работи както трябва, тъй като гряхът е разрушил всичко.
Когато разберете защо животът в света е толкова труден, няма да бъдете изненадани, когато нещата не вървят както трябва, когато плановете ви не успяват, когато нещата наистина вървят зле, но ще бъдете в състояние да се справят с най-тежките времена на живота си много по-лесно.
Така че, защо животът е толкова труден? Защо ние страдаме? Защо всички постоянно сме в битка? Отговорът е, че бунтът срещу Бога е разрушил всичко.
Малък урок
Малко семейство баща, майка и син пътуваше извън града. Спряха на бензиностанцията. Купиха си сладолед. Близваха от сладоледите си и продължиха пътя си.
Изведнъж малкото момче отвори прозореца на колата и изхвърли опаковката от сладоледа си. Скоростта на автомобила не беше голяма, бащата бързо се ориентира и паркира колата на тротоара.
Мъжът мълчаливо излезе от колата, отвори багажника и освободи една торба с продукти, подаде я на сина си и му каза:
– Събери всичкия боклук на тротоара.
Момчето не искаше, у него се надигна негодувание. Майка му се опита да се застъпи за него:
– Но не всичкия боклук е направил той.
Мъжът каза на жена си:
– Иди в колата и слушай там музика.
След това се обърна към сина си:
– Докато не ми донесеш пълен пакета с боклук, няма да вървим по-нататък и съответно всички обещения ще бъдат анулирани.
Първоначално синът със сълзи на очите, а слет това с някаква възбуда тръгна да събира боклуците по тротоара. Бащата взе втори пакет и тръгна редом със сина си да прави оборка на мястото.
За по-малко от 30 минути двамата успяха да очистят района и се върнаха в колата.
След това бащата обясни на сина си:
– Защо те накарах да събереш боклука? Защото това е нашата Родина и ние трябва да я обичаме и пазим. Ако искаме да живеем добре, трябва да пазим това, което имаме.
Той му посочи примери, искайки синът му правилно да го разбере.
Накрая синът го попита:
– А защо ти тръгна с мен да събираш боклука?
– Това, че ти хвърли опаковката от сладоледа през прозореца, е моя грешка. Аз съм пропуснал нещо в твоето възпитание и за това трябваше да понеса наказанието заедно с теб.
Съвременото общество трябва да бъде консуматорско, за да не може никой да порастне
Тийнейджърте обикновено са със слушалки, нова джаджа в ръката, облечени по последна мода и с големи амбиции. За системата, основаваща се на потреблението, човекът е само една батерийка. За това той не бива да се спира, трябва да консумира, да консумира, да консумира….. А за това човек трябва да има желание да опита всичко ново, а това е типична черта на тийнеджъра.
Stay hungry, stay foolish – Останете гладни, останете глупави. Днес тези думи са се превърнали в нова заповед за младежта. Младежта трябва да остане възможно най-дълго, безразсъдна и гладна. Гладни за нови продукти. Проблемът е, че най-добрите предложения, днес могат да бъдат неограничен брой.
Хората сменят телефона си веднъж годишно. Място на работа – на всеки 2 години. Партньорът си на всеки 3 години. Трудно е да се избере само едно нещо. Трудно е да останеш само с него. Трудно е да бъде постоянен. Особено, ако системата не иска това.
Вие не може да спре. Спирането води до неизправност в системата. Всяко дълбоко преживяване води до промяна на темпото на потреблението. А това е заплаха за целия механизъм.
Ето защо хората си налагат „положителна“ мислене.
Днес отрицанието е принудено да напусне от съзнанието на хората. Желанието „да не се натоварват“ другите, прави човешките отношения и чувства пластмасови. На тази основа работи цялата развлекателна индустрия.
Хората стават твърде повърхностни. Баналните идеи предизвикват такъв голям отклик сред хората, че те започват да се смятат различни от останалите…. Сега е станало модно да не бъдеш като останалите.
„Креативността“ е качество, без което е срамно на хората да се показват. За това днес е модно да си предприемач, да откриваш нов бизнес и е желателно това да правиш с готови инвестиции. В крайна сметка, „да храниш надежда“ днес е печеливша стратегия, отколкото да рискуваш и да направиш нещо сам до завършването му.
Съвременният свят не е за възрастни, а е само за застаряващи децата, загубили своята актуалност. Днешното общество не се състои от деца, а от подрастващи, вече достигнали полова зрялост. Защото съвремения живот не позволява да се се разделим с илюзиите си до пенсионирането.
Уязвимостта на живота
Ние не сме господари на собствената си съдба. Просто мислим, че ние контролираме нещата в живота си, но в действителност това не е така. Имаме отговорности, но много неща не зависят от нас.
Животът може рязко се промени в един миг – злополука на пътя, инфаркт, уволнение, внезапно заболяване на дете.
Учените много трудно побеждават смъртоносен вирус и неуспели още да се нарадват на победата си, откриват ное, още по-опасен и съвсем неконтролируем в сравнение с предишния.
Дори и да доживеем до дълбока старост, ние няма да намерим покой.
Никоя друга книга не описва живота ни с такъв реализъм, както Библията. Тя не казва празни баналности и не ни подкрепя с безсмислен оптимизъм. Но ни дава надежда.
Тя казва, че Христос може да промени живота ни, че Той е приготвил за нас прекрасно жилище в небето.
Всеки твой пореден дъх е дар от Бога. Не мисли, че животът ти се дава току-така, но „придобивай мъдро сърце“.