Един крал искал правилно да управлява народа си, за това се обърнал за съвет към един мъдрец:

– Как трябва да постъпва човек, за да управлява както трябва народа си?

– Трябва да имаш пет достойнства и да премахнеш четири недостатъка, – отговорил мъдрецът.

– Кой са тези пет достойнства? – попитал краля.

– Благородния мъж показва милост, но не поема разходи. Не предизвиква злоба и гняв у хората, когато ги кара да се трудят. Неговите желания са несъвместими с алчността. Той е величествен, но чужд на високомерието. Страшен, но в него няма свирепост.

– А какво означава „да показва милост, но да не поема разходи“?

– Да бъде добър към хората и да използва всичко, което им носи изгода. Това не е ли милост, която не изисква разходи? Ако на хората, които им се възлага работа и могат да избират труд, който е по силите им, това ще предизвика ли гняв у тях? Когато се стремиш към човечност и я постигаш, от къде може да се появи алчността? Благородния мъж не смее да прояви пренебрежение, когато има работа с многочислени или немного велики и малки. Това не е ли величие, без високомерие? Благородния човек носи необходимата шапка и дрехи, погледът му е пълен с достойнство, той е толкова внушителен, че когато хората го гледат изпитват трепет. Такъв човек не е ли страшен, но без да бъде жесток?

– А какви са четирите недостатъка? – попитал краля.

– Да накажеш тези,  които не си инструктирал, това означава да бъдеш жесток. Да искаш дадено изпълнение, без да си предупредил по-рано, означава да проявиш насилие. Да забавяш заповед и в същото време да добавяш срок за изпълнението ѝ, нанасяш вреда. Ако в кой да е случай се ограничаваш, да дадеш какво да е на хората, това означава да се отнесеш формално към нещата.

Един ден дяволът решил да унищожи хората в света, за това повикал демоните си, да съставят план за действие. Първи се явил Гневът, той обещал:

– Ще противопоставя брат против брат. Това ще подтикне хората да се сърдят едни на други и по такъв начин сами ще се самоунищожат.

И Похот предложила своите услуги:
– Ще съблазня умовете им и хората ще се превърнат в животни, те ще се лишат от възможността да обичат.

Обадила се Лакомия:

– Ще действам със най-разрушителната от всички страсти – необузданите им желания.

– Ще отровя с болести телата и умовете им, – заканило се Пиянство.

Мързел, Омраза, Завист, … също изказали своите предложения, но дяволът не бил доволен от плановете им.

Най-накрая се изказал и последния му помощник:

– Ще убеждавам хората да бъдат такива, каквито Бог ги иска. Ще им обяснявам, че е чудесно да бъдеш честен, чист и смел.  Ще подкрепям желанието им да се посветят да правят добро в живота ….

Дяволът бил ужасен от тези думи. А помощникът му продължил:

– …. но ще им кажа, че не е нужно много да бързат. Ще ги посъветвам да изчакат, докато дойде благоприятното време, което е подходящо за осъществяване на тези стремежи.

Дяволът зарадван казал:

– Ти ще отидеш на Земята, за да унищожиш човечеството.

Името на този помощник на дявола било Забавяне. Най-опасната стратегия, която действа унищожаващо, е забавянето, т.е. отлагане за по-късно на неща, които трябва да направим сега.

Окичена с бижута възрастна дама с изискани маниери влязла в лондонски ресторант, където обядвала и танцувала цяла вечер на благотворителен бал, чиято цел била да подкрепи децата от улицата.

Тя вече се готвела да седне в своя „Ролс-Ройс“, когато към нея се приближил малък скитник и помолил:

– Мадам, дайте ми малко пари, не съм ял от два ден.

Дамата се отдръпнала от тинейджъра и му се скарала:

– Как смееш, нехранимайко такъв! Нима не си разбрал, че аз цяла вечер танцувах за такива като теб.

Веднъж Диоген видял един човек да се поръсва на религиозен обред, с цел очистване на греховете и му казал:

– Нещастнико! Нима не знаеш, че както от граматични грешки не можеш да се избавиш само с поръсване на мастило, така и от греховете, които си извършил в живота си, не ще се освободиш само с поръсване на вода.

Веднъж един отшелник осъдил брата си. Навярно той бил праведен и добър човек.

Една нощ братът, който той осъдил, умрял.

При отшелника се появил ангел от Господа, той държал в ръката си душата на починалия брат и му казал:

– Отче, сега ми кажи, къде да го занеса в рая или ада?

Отшелникът се изплашил и казал:

– Ти какво, аз от къде да знам?

Ангелът отговорил:

– Как така, нали вчера го осъди? Сега Господ ме изпрати, да те попитам, какво да правим с него?

Отшелникът разбрал, че е сгрешил и се покаял пред Бога и пред мъртвия.