Един французин пътешествал из пустинята. Негов водач бил един арабски християнин. Всеки ден арабинът не забравял да се отпусне на колене върху горещия пясък и да призовава Бога.

Една вечер французина попитал арабина:

– От къде знаеш, че има Бог?

Водачът му за малко се замислил и казал:

– От къде си правиш заключение, че миналата нощ, край нашата палатка е преминала камила, а не човек?

– Това може да се разбере по следите, – отговорил удивен французинът.

Тогава, показвайки с ръка залязващото слънце, заливащо с лъчите си целия хоризон, арабинът казал:

– Тези следи не са от човек.

Вървеше човек из града. Какво ли няма в него?!

Мина край магазина „Егоист“…..

След това край кафене „Лакомник“ ……

Следваше развлекателен център „Свят на страстите“ …..

И накрая църквата.

Ако човек се бе отклонил някъде по пътя в толкова примамливите заведения, дали изобщо щеше да достигне до църквата?

В околностите на едно село живеела змия. Тя нападала минувачите и ги хапела. Даже от далече всявала ужас със заплашителното си съскане. Хората били объркани и не знаели какво да правят.

В селото дошъл един монах. Селяните го помоли да ходатайства за тях.

Монахът отишъл при змията и учтиво ѝ казал:
– Остави тези хора на спокойствие. Те не са храна за теб и с нищо не те заплашват. Нали ядеш мишки и малки горски животни, защо ги измъчваш? Моля те , послушай ме, оттегли се.

Змията се трогнала и се съгласила.

Една година по-късно монахът пак минал от там и отново видял змията. Тя имала доста жалък вид. Била останала без едно око, от устата ѝ течала кръв, а цялото ѝ тяло било изранено и възпалено.

– Какво се е случило с теб? – попитал монахът.

– Твоите думи наистина ме смириха. Направих както ми каза. Но сега селяните идват и ме налагат с тоягите си. Даже и децата се забавляват, като хвърлят камъни по мен. Но въпреки всичко останах вярна на това, което ми заръча.

– Това е безсмислено, – казал монахът. – Аз не съм те молил да престанеш да съскаш.

Човек, не умеещ да плува, в паниката си започна да потъва в реката. Той предизвика облак от пръски вода. В реката се появиха вълни, които човекът в страха си прие за опасно течение.

Той започна да се бори  с речните вълни.

Най-накрая човекът съобрази как да се задържи над водата и така доплувал до брега.

Когато излезе от водата, плувецът се огледа и видя, че на реката цари пълна тишина, а той през цялото време се бе борил  с пръските и вълните, които сам бе създал.

Всички неприятности започват от нас самите. Но ако въведеш ред в мислите си, тези главоболия ще приключат.

Един учител по математика много се мъчел с един от своите ученици, който не бил глупав, но пишел толкова неразбрано, че било невъзможно да се прочетат дори написаните от него цифри.

Веднъж учителят разказал за това на свой приятел графолог, даже му показал една от тетрадките на ученика. Графологът дълго я прелиствал и също се чудел, как може да се пише така.

Но изведнъж лицето му засияло:

– Погледни, – казал той и посочил на една от страниците с пръст, – каква правилна и идеална нула е написал!

Учителят погледнал в тетрадката. И наистина нулата била безупречна.

на другия ден учителят похвалил ученика, показвайки в неговата тетрадка идеално изписаната нула.

Ученикът дълго я разглеждал, слушайки как учителят го хвалел.

След няколко седмици всички останали цифри и знаци в неговите тетрадки станали идеални, сякаш са следвали примера на случайно откритата в една от тетрадките му перфектна нула.