Един ден едно кучето дошло при лъва и му казало:

– Призовавам те на бой.

Лъвът не му обърнал внимание.

Тогава кучето заявило:

– Ако ти не се биеш с мен, аз ще отида и ще разкажа на всичките си приятели, че лъвът се страхува от мен.

Лъвът отговорил на това предизвикателство по следния начин:

– Нека по-добре да ме осъдят за страх от куче, отколкото да ме презират лъвовете, за това, че съм се бил с куче.

Един ден цар Ануширван поискал да узнае как живеят в страната му, богата ли е или тъне в мизерия.

За целта разпространил в царството си лъжлив слух, че е сериозно болен и се нуждае от лекарство, което да съдържа кирпич на барака или развалини.

Всички жители се втурнали да търсят такива кирпичи, за да спасят царя си, но се върнали тъжни. В цялата страна не се намерила ни барака, ни развалини.

Така без искания кирпич, навел глава, дошъл в царския дворец, един от името на всички и казал:

– Добротата ти към народа е толкова голяма, че никъде не се намериха развалини. Цялата страна е добре развита и редът е толкова добър, че никъде няма разпадаща се зидария, а истинските жители на руините – совите, не могат да намерят подслон у нас.

За изненада на присъстващите царя не се огорчил, а се зарадвал и възкликнал:

– Колко е хубаво, че Господ е бил мой наставник във всичките ми добри дела и като Му служех, успях да отърва народа си от бедност и нищета. А това, че исках да ми донесете такива кирпичи, ми беше нужно, за да узная за истинското положение на нещата в страната.

Дядо Петър седеше на пейката и разказваше за случилото му се:

– Мошеници бяха, но не можах да ги разпозная. По доста хитър начин взеха пари от мен. Представиха се за мои роднини. казаха ми, че са в голяма нужда и аз от състрадание им дадох две трети от пенсията, която току що бях получил.

– Много си доверчив, дядо Петре, – укори го Стефан.- Възрастен човек си, а като малко дете си се хванал в капана им.

Владо пък го похвали:

– Браво! Доверието е прекрасна човешка черта, чрез която всеки се изявява като личност.

– Може и така да е, – след като помисли малко, с усмивка каза доверчивия старец, – Какво са парите? Днес ги има, утре ги няма.

– По-добре е да бъдеш доверчив, отколкото да загубиш вярата си в хората, – каза Владо. – Нима е хубаво да се превърнеш в подозрителен и неприветлив човек?

Вървял човек грешейки, като на работа се движел.

Редовният му аванс били скърбите. Защо ли?

А голямата му заплата се състояла от различни болести. Поради каква причина?

Несъмнено каквото посееш това ще пожънеш.

За това за предстоящата му пенсия останала вечната мъка.

Един селянин бил много богат. Той искал да научи и своите синове на земеделие и им казал:

– Синове мои, знаете ли как станах толкова богат? Ако ме слушате ще се обогатите и вие.

Те му казали:

– Молим те татко, кажи ни.

– Има един ден в годината и ако човек работи на този ден ще стане богат, но поради старост забравих, кой е този ден. За това не бездействайте нито един ден в годината, работете, защото този ден е най-благословения в годината. И ако в този ден не сте работили, напразно сте се трудили цяла година.