Веднъж един ученик се оплакал на учителя си:
– Аз съм толкова лош, толкова лош…
– Ти не си лош, но трябва да се промениш.
– Как така? Ако не съм лош, защо трябва да се променям? Какво, лош ли да стана?
– Не, – засмял се в отговор учителя, – защо лош…. Добре сега ще ти покажа.
Той дал на ученика си една флейта и го помолил да посвири на нея. Ученикът не можел да свири на този инструмент, но се опитал, като закрил няколко отвора и духнал, но флейтата издала неприятен звук.
– Видя ли, каква музика се получи при теб, – казал учителят. – Но ако тренираш няколко години, то музиката ти ще бъде съвсем друга. Какво ще се измени? Външно всичко ще изглежда по старому, ти ще свириш, твоите пръсти ще се движат по флейтата, твоя дъх ще прониква в инструмента, но музиката ще бъде съвсем друга, тя ще успокоява, ще лекува и ще въздига душата.
Така е и в живота. Ти имаш всичко, което ти е необходимо. Може да ти изглежда лошо или ужасно, защото ти още не умееш да извлечеш от своето сърце прекрасната музика на душата си.
Когато се научиш да се вслушаш, да управляваш мислите, чувствата и волята си, тогава всеки инструмент в твоите ръце ще престане да бъде лош и непослушен. И всичко, което правиш ще бъде прекрасно и добро. Тогава ще разбереш, че недостатъците, са добродетелите, които ти още не си усвоил.

Веднъж дошъл един човек при Соломон и му казал:
– Помогни ми, царю! Моят син трябва да направи избор между две жени, а аз не мога да гледам страданието му.
Царят погледнал към небето и казал:
– Изборът не е това, което избираме, а това, от което ние се отказваме.
Царят го попитал още:
– С какво изкарваш прехраната си?
Мъжът отговорил:
– Аз съм зидар. Така реши баща ми.
Тогава Соломон му казал:
– Баща ти не е решил така. Той е решил: „Не е ли по-добре моя син да иде да учи за дърводелец? Дали няма способности да стане рибар?“ – и царят продължил. – Всеки път, когато избираш едно, ти се отказваш от всичко останало. Не ние дадено много време, за да усвоим всички умения, да вкусим всички плодове и да познаем всички жени.
И след кратка пауза добавил:
– Опирай се всякога на правилото, винаги да знаеш от какво се отказваш. Това ще те предпази от безполезни мечтания и излишни разочарования. Винаги помни това и животът ти ще бъде чист и пълен с истина.
Мъжът се поклонил и излязъл. Соломон го проследил с поглед и прошепнал:
– Но знай, че избор не съществува.

Младо момиче влязло в магазина на един старец, Той бил търговец на необикновени отвари.
Първото, което търговецът предложил на момичето била безцветна течност, без цвят и мирис. С нейна помощ се очиствали ненужните хора от живота на всеки.
Момичето с ужас се отдръпнало от рафта, на който се намитала тази отвара.
Тогава старецът й предложил ароматна любовна отвара. Тя струвала много скъпо, но за момичето тя притежавала забележителни свойства.
Старецът твърдял, че всеки който пие от тази отвара, ще започне да изпитва към нея нежна привързаност. Вместо равнодушие, в него ще се събуди страстна любов. Той ще почне да я ревнива от всеки и от всичко. Ще се интересува за всяка крачка на любимата си, всичко, което й се е случило, всяка нейна дума и жест ще бъдат важни за него. Ще я ухажва и ще й угажда във всичко. Ако тя се забави някъде за час, той ще полудява. Никога няма да се разведе с нея и няма да й дава ни най-малка причина за безпокойство.
Момичето не вярвало в щастието си, затова сложило в джоба си тази прекрасна отвара и си отишла.
– Тя е като всички останали, които идват тук, – засмял се старецът. – След известно време ще дойде да вземе тази отвара, от която се отказа в началото..

Една мишка забелязала, че собственика на дома е заложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всички ѝ отговаряли:
– Този капан е твой проблем. Това нас не ни засяга, защото няма нищо общо с нас.
Един ден в капана се хванала змия, която ухапала жената на фермера.
Опитвайки се да излекуват жената направили пилешка супа. После заклали овцата, за да нахрани всички, които дошли да навестят болната. Накрая заклали и кравата, за да нахранят гостите на погребението.
През цялото това време мишката наблюдавала какво става от дупката си и си мислила за нещата, с които никой нямал нищо общо.

В плевнята стояли два плуга. Единият бил грозен и ръждив, а другият изящен и лъскав.

Ръждивият плуг със завист гледал как слънцето се отразява върху лъснатите части на съседа му. Веднъж той не издържал и казал:

– Не е честно! Ние сме еднакви. Ти си толкова красив и вечно блестиш, а аз не. От къде идва при теб това великолепие? Трябва да има равноправие.

Вторият плуг се засмял и казал:

– Наистина трябва да има справедливост. Аз от ранна сутрин до късна вечер работя, затова съм лъскав. Просто нямам кога да ръждясам.

Умните работят, а мързеливите търсят извинение и оправдание на мързела си.