Един ученик попитал учителя си:
– Кое е най-главното?
– Справедливостта в света, – отговорил учителя.
– А нима той е справедлив? Толкова много хора страдат….те са билни, бедни, а някои без голямо усилие получават всичко…
– Всеки получава от живота това, което желае, – усмихнал се мъдреца, – животът и съдбата са много гъвкава субстанция. И на всеки се дава това, което иска. И това наистина е така.
– Какво говорите, учителю? – подскочил ученика, – как можете да кажете такова нещо!…..Нима вие потвърждавате, че на всички хора, които им се случват неприятности, сами са ги поискали?
– Седни. Ти още не разбираш. В този свят няма друг избор. Каквото е вътре, това е и отвън…. Ако те виждат светът пълен със нещастия, – мъдрецът за малко замълчал, – светът няма друг избор… светът става такъв, какъвто човек е искал да го види.
– А защо хората се стремят към нещастието? – сядайки попитал ученика.
– Такава е културата ни. Този, който страда, може да се оплаче и ще му стане по-добре. Ние смятаме, че човек, който е преминал през много препятствия, е …за нещо достоен. Хората смятат, че ако са имали много неприятности, то ще го гледат с уважение, както гледат този, който ги е преодолял….
– Учителю, аз самият смятам, че тези, които са преминали през огън и вода са достойни за уважение, защото знаят какво е да се издържат в труден момент.
– И какво, ние трябва за това ли да те уважаваме?
– Не, но сте длъжни да проявите поне капка уважение, защото съм преживял повече от вас.
– Виждаш ли, ти искаш уважение за това, че си имал труден живот и не само искаш, но и смята, че така трябва да бъде. Именно желанието за уважение и значимост кара хората подсъзнателно, да желаят нещастието, за да ги уважават после.
И какво остава ?
Просто се изпълнява желанието на самия човек….
Каквото е вътре, това е и наяве….

Когато Бог създавал жената, той работил до късно на шестия ден. Покрай него минал ангел и го попитал:

– Защо толкова дълго работиш над нея?

Господ отговорил:

– А ти видя ли всички параметри, според които съм решил да я създам? Тя трябва да може да се мие, но да не е от пластмаса. Ще има повече от 200 подвижни детайли. Тя трябва да функционира използвайки всякаква храна. Нужно е да прегръща няколко деца едновременно. Всяка нейна прегръдка трябва да изцелява всичко, от ударено коляно до разбито сърце. И всичко това трябва да върши използвайки само двете си ръце.

Ангелът бил поразен:

– Само с двете си ръце…невъзможно! И това е стандартен модел?! Твърде много работа за един ден….което остане ще довърши на другия ден.

– Не, – казал Господ. – Сега съм толкова близко до завършването на това си творение ……  то ще стане едно от най-любимите ми. Тя сама ще се лекува, ако заболее и ще може да работи по 18 часа без прекъсване.

Ангелът приближил до жената и я докоснал.

– Но, Господи, ти си я направил прекалено нежна.

– Да, тя е нежна, – казал Господ, – но аз я направих силна. Не можеш да си представиш, колко може да понесе и преодолее.

– А тя може ли да мисли? – попитал ангелът.

Господ отговорил:

– Тя може не само да мисли, но и да убеждава и да преговаря.

Ангелът докоснал женската буза….

– Господи,  изглежда това творение тече! Слагаш твърде много тежест върху него!

– Тя не е протекла….това са сълзи, – уточнил Господ.

– За какво ѝ са?

Тогава Господ казал:

– Чрез сълзите тя ще изразява своята мъка, съмнения, любов, самота, страдания и радост.

Това много впечатлило ангела.

– Господи, ти си гений. За всичко си помислил. Жената наистина е изумително творение!

И това наистина е така!

Жената притежава сила, която изумява мъжа.  Тя може да се справи с неприятностите и да носи тежкото бреме.

Тя носи щастие, любов и разбирателство. Усмихва се, когато ѝ крещят. Пее, когато ѝ се плаче.

Плаче, когато е щастлива и се смее, когато се бои.

Бори се със всички сили за това, което вярва.

Веднъж един монах се молел горещо:
– Господи, ти си толкова милостив и търпелив, но защо е толкова трудно да се спасяват душите на хората и защо ада е пълен със грешници?
Той дълго се молил, задавайки на Бога този въпрос. Най-накрая при него се появил ангел от Бога и му казал:
– Ела да ти покажа пътищата, по които ходят хората.
Те излезли от килията и той повел стареца в гората.
– Виждаш ли този дървар, който носи тежък вързоп дърва за огрев и не иска да го остави поне за малко, за  да си почине? – попитал ангелът. – Така някои хора носят греховете си и не искат да се покаят.
След това ангелът показал на стареца кладенец и му казал:
– Виждаш ли този безумец, който черпи вода от кладенеца с решето? Така и хората се покайват. Черпят благодат за опрощение, а след това отново грешат и благодатта изтича, като водата от това решето.
Отново ангелът показал един човек и казал:
– Виждаш ли този, който е поставил прът пред коня си , а пръта препречва вратата и той се сили отгоре да влезе в храма? Така някои хора вършат добри дела без смирение и гордост, не знаейки цената им. А сега отсъди, леко ли е на Бог да спасява такива хора?

Един баща изпратил сина си да учи в друга голяма страна. Той се изучил и станал голям велможа. Забогатял и добил много приятели. В натоварения си живот той нацяло забравил баща си.
Минали години и сътрудниците му престанали да го слушат, а и богатството му започнало да се пръска неизвестно къде. Когато нещата започнали да вървят още по-лошо, синът изпратил хора за съвет при баща си.
Когато те отишли при старецът, той работел в градината си. Отсичал старите дървета и на тяхно място засаждал нови. Пратениците предали молбата на сина, но старецът мълчал. Молбата била повторена, но  старецът  отново си замълчал. Когато хората решили да си тръгват, възрастния човек казал:
– Достатъчно е да разкажете на сина ми с какво се занимавам в градината.
Те занесли на сина тези думи от баща му. Той разбрал тайният им смисъл и отделил от работата си подмазвачите, мързеливите и заможните. На тяхно място наел млади и активни хора. Работите му се подобрили и той отново забогатял. Прибрал баща баща при себе си и го почитал много.

Едим ученик попитал учителя си:
– Защо едни хора са красиви, а други грозни, едни са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие?  И как се е появила разликата от самото начало, когато минало не е имало?
Учетелят предложил на ученика да се разходят в градината. След известно време той казал:
– Ето това дърво е голямо, а това малко. Аз често сядах под тези дървета и мислех защо това е така?  Но когато мислите ми се разсеяха, въпроса изчезна.  Сега зная, че това дърво е голямо, а това малко и в това няма никакъв проблем!