Двама спорили:
– …. Но ако те не са съвършенни?
– И това е добре, защото ще има към какво да се стремят.
– Но ако са осъдени на смърт?!
– И това е добре. Така те имат шанс да се научат да ценят дадения им дар – живота.
– Но ако те не различават доброто от злото?
– Това означава, че сами трабва да се научат какво означава това.
– Почакай! Ами ако те не се стремят към съвършенство, не ценят живота като предоставен им дар, нариат бялото черно, а черното бяло?
– Ето това ще бъде тяхната …. свобода да избират.
– Но това не е ли опасно?
– Да. Това е така. И опасността е голяма. Но нима те иначе ще започнат да възпиемат живота …. истинския?

Веднъж попитали един демограф:
– Как се отнасяте към проблема със самотните майки?
– Това е въображаем проблем, – казал той, – защото самотните майки не съществуват. Щом жената има дете, тя не е самотна.
За майките е ясно, те ще има за кого да се грижат, което обуславя смисъла на живота им. Но какво да кажем за „самотните бащи“, които нито знаят, нито се интересуват от децата си?

Сръбски религиозни лидери са уверени, че причинатa за големите наводнения на Балканите, които са отнели живота на повече от 50 човека е победата на Кончита Вурст на конкурса в Евровизията. Според тях, наводненията са един вид „божествено наказание“ заради победата на Кончита. Представители на ортодоксална религиозна общност Черногорски Амфилохий  заявили, че наводненията се явяват като предупреждения, а не наказание. Според тях, Бог предупреждава хората, че не трябва да се предават на страстите си. Духовният лидер на източните ортодоксални сърби Ириней е отбелязал, че чрез наводненията „измиват греховете на Сърбия“.
Австриецът Томас Нойвирт, изявявайки се в образа на брадатата жена Кончита Вурст, вдигна много шум, като победи е „Евровизията“. Някои политици остро са реагирали на това събитие и предложили да се забрани влизането на Вурст в страните им.

След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата и против турското управление, и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.
Особено значение придобива празникът на двамата братя след Първата световна война. Покрусеното от националната катастрофа българско общество търси отдушник в областта на културата и духа. Точно тогава започва да се акцентира на общославянския  характер на делото на солунските братя.
В началото на Втората световна война и временното обединение на българите управляващите да се опитват да го превърнат и в символ на възкръсналата от ньойските окови България.
Не случайно предаването на властта от германските войски на българските в Охрид – града на Кирило-Методиевия ученик Климент – е извършено на 24 май 1941 г.
Особено грандиозно честване било предвидено за следващата 1942 г. Факелен маратон е трябвало да пренесе „вечния български огън“ от старите столици Плиска, Преслав, Велико Търново и Охрид до София, за да завърши там с грандиозна манифестация, изобразяващи живи картини от историята на България и народния бит.
В последния момент  управляващите преценяват, че левицата може да използва честването за демонстрация на солидарност със СССР и другите славянски народи, воюващи с Германия. Затова под предлог за възможна бомбардировка на съюзниците парадът е отменен.

Константин Кирил Философ защитава делото си по време на знаменития спор с римските богослови не с друго, а с цитати от Светото писание. А именно, че „всички езици ще хвалят Бога“. И се позовава на същестуващата отдавна практика, множеството християнски народи да четат Евангелието и да водят богослуженията на родните си езици.
Именно този момент от делото на Кирил и Методий има особено място в българското обществено съзнание през Възраждането.
По време на борбите за църковна независимост тяхното историческо дело е не само стимул. То се превръща и в символ на бъдещата независимост спрямо гръцката Вселенска патриаршия. Затова празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.