Нито в училище, нито в института са ни учили как правилно да изграждаме взаимоотношения с другите, но това е нужно на всеки. Ежедневно, незнаейки как да постъпим в един или друг случай, с колегите или съпруга си, ние се сблъскваме с интереси, възгледи и мнения различни от нашите.
Срещайки неразбиране от страна на другия, в нас се натрупва напрежение и негодувание, което води до пълно разочарование. Всяка такава ситуация не минава без да се отрази на здравето ни. Натрупаните неизказани обиди и раздразнения водят до болести, а как  правилно да изразяваме емоциите си, не винаги знаем.
Даже при малки кавги, особено, когато ситуацията се повтаря многократно, отношенията се влошават мълниеностно и любимият човек става враг.
Добри отношения трудно се създават, но още по-трудно се съхраняват в това състояние за години напред.
Ние сме различни, а трябва да се разбираме. Какво да правим тогава?
Има само един изход. Трябва да се научим да живеем едни с други, опитвайки се да разберем отсрещния. При спор е необходимо да се изслушаме и да намираме компромисно решение във всяка ситуация.
Това не става с магическата пръчка. Нашите привички са се натрупвали с времето и не можем изведнъж да се откажем от тях. Но ако това е човекът, с когото искаме да бъдем занапред, не трябва да се отказваме и непременно ще успеем.

Празното място под стълбището е придизвикателство за всеки собственик на къща или апартамент. Най-разпространеното решение на въпроса е, това място да се изпълни с вградени шкафове или да се поставят рафтове.
В малко по-голямото пространство под стълбището могат да се вградят хладилник, пералня или съдомиална машина. По този начин, огромната битова техника ще освободи място в кухнята.
Ако има достатъчно място под стълбището, там може да се устрои малък офис или мивка с малка вана.
Има хора, които добре биха оценили това място и биха добавили дори красива камина.
Много идеи могат да ви хрумнат допълнително, важното е желанието не само да използвате това място, но да го направите уютно и удобно за използване.

Днес милиони кафемани пият от чашки за еднократна употреба. А знаете ли, че пластмасовите и пенополистиролови чашки, които се използват само по един път съдържат канцерогенни вещества? Също важи и за съдове от формалдехид и стирен, които също се използват еднократно.
Американското онкологично общество  твърди, че не трябва да се боим от тези чашки за еднократна употреба и трябва спокойно да си пием кафето.
Въпреки това, дебатът придобива по-високи скорости, защото всеки разбира, че няма дим без огън …

За да си починете вечерно време след работа, обикновено решавате да погледате телевизия. Забелязали ли сте, че след като сте гледали телевизия, дори това да е било любимото ви предаване, се чувствате изморен? Все едно не сте почивали, а активно сте работили.
Вина за това е чуващият се шум от генератора. Защо нервната система е затормозена, вместо да се отпусне и да избегне напрежението?
За да решите проблема с умората и нервната система е необходимо да стоите пред екрана не повече от 2 часа и винаги да можете да регулирате яркостта, контраста и честотата на изображението, но на първо място светлината.
Желателно е малките деца да гледат телевизия след като навършат 3 години, а по-големите 20-30 минути.
Погрижете се за вашето здраве и това на децата си. Избирайте си телевизори с множество възможности за настройка.

Както обикновено мъжът се прибра в къщи късно. Той бе уморен и измъчен. На вратата го чакаше петгодишният му син.
– Татко, мога ли да те попитам нещо?
– Разбира се, какво се е случило?
– Колко получаваш?
– Това не е твоя работа! – възмути се бащата. – А и за какво ти е да знаеш това?
– Просто искам да знам. Моля те кажи ми колко получаващ за час?
– Ами, въобще…, 500. Защо?
– Татко, можеш ли да ми дадеш 300?
– Питаш ме само, за да ти дам пари за някаква глупава играчка? Бързо отивай в стаята си и лягай да спиш. Нима си такъв егоист? Работя по цял ден, уморявам се, а ти се държиш така глупаво?
Момчето отиде в стаята си, затвори вратата и си легна. А бащата продължаваше да се ядосва на искането на сина си. „Как смее да ме пита за заплатата ми, а след това да иска пари“?
След известно време той се успокои и започна да разсъждава трезво. „Може би нещо важно иска да си купи. 500 долара, това не са малко пари. Странно, до сега нито веднъж, той не е искал пари от мен“.
Когато влезе в детската стая, синът му беше вече в леглото.
– Спиш ли, сине?
– Не, татко. Просто лежа.
– Мисля, че бях твърде груб. Имах лош ден и просто избухнах. Прости ми. Ето вземи парите, които поиска.
Момчето се изправи и се усмихна.
– О, татко, благодаря ти!
След това то пропълзя под възглавницата и извади няколко смачкани банкноти. Баща му, виждайки, че детето вече  има пари, отново се ядоса. Детето събра всичките пари заедно и внимателно ги преброи.
– Защо поиска пари, щом си имал?
– Защото не ми достигаха.
Детето обърна глава към баща си и нежно каза:
– Татко, тук има точно 500. Мога ли да купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано, искам да вечеряш с нас.