Според ООН в света се наблюдава бързо нарастване на популярността на синтетичните наркотици. Мащабът на незаконната търговия с тези средства представляват сериозна заплаха за общественото здраве и сигурност на държавите.
Стимулаторите от амфетаминов тип са изпреварили по популярност хероина и кокаина и са заели второ място след канабиса. Например, в Югоизточна Азия през 2010 г. са били конфискувани около 133 милиона опасни хапчета.
Стимулантите от амфетаминов тип са относително евтини.Те могат да бъдат произвеждани навсякъде, което е особено привлекателна за престъпни групировки, които печелят от наркотиците, търсене на нови пазари и тяхното пускане в продажба. Така вече не са нужни фермерските полета на Афганистан.
Ръководителят на Службата на ООН по наркотиците и престъпността е заявил, че производството и разпространението на синтетични наркотици придобива промишлен мащаб.
Всяка година, наркотици са причина за смъртта на около 200 хиляди души. Доскоро общоприетото мнение бе, че въздействието на синтетичните наркотици е по-слабо, но напоследък все повече и повече хора стават зависими от тях.

В последните 10 години модата се обогати с нови думи.
Става дума за термини като:  «mankini», «mandals», «murses», «mantyhose», «manscaping». Те са образувани от две думи, «man» обозначаващо принадлежност към мъжката половина и втора дума, която преди се е прилагала само в контекст за жени.
Например, модата предлага на мъжете «manties» – разновидност на мъжко бельо, където втората част на думата е образувана от «panties» т,е. бикини.
Мъжката колекция на модата на седмицата вдъхновява редакторите на лъскавите списания, да изобретяват все повече и повече неологизми.
Според лингвистите, първоначално тези термини били тайния език на модната индустрия, но сега ревизирания Оксфордския речник на английски език мисли да ги включи в новото си издание.

Отдавна много отдавна било създадено магическо огледало, в което се отразявал целия свят. Когато човек погледнел в него виждал, че е добър, познат на всички и свързан здраво с тях. Огледалото дълго време се съхранявало на земята и помагало на хората да стават по-чисти, по-добри и по-щастливи. Единственото, което трябвало да помнят, че са част от едно цяло.
Нямало тогава войни, нито раздори, нямало противоречия. Нима такива хора могат да застанат един срещу друг?
Всички живеели като приятели, защото отразявали огледалото. Чувало се само „здравей“, „благодаря“, „бъди здрав“. „всичко добро“….
Но веднъж огледалото се разбило. Никой не помни как точно е станало. Просто се пръснало на милиони малки частици по целия свят. Всяко едно от тях отразявало само част от цялото.
И хората се пръснали. Станали по-мнителни. Започнали да се смятат за по-добри от другите. Карали се и се противопоставяли един на друг. Подбуждали войни, за да заемат повече място под слънцето.
Една малка част от тях се обявили за богове, а останалите обявили за нисши и недостойни. Пожелавали си зло един на друг.
Те не разбирали, че огледалото се е разбило, но закона на отражението действа по същия начин. А той казва, че каквото кажеш на някого то се връща върху теб и ти влияе.
Хубавото е, че тези думи не се сбъдвали буквално, в противен случай човечеството за една седмица щяло да изчезне. Но те съдържали смъртоносна отрова и от тях добро не се очаквало. Отровните стрели летели на всички страни и поразявали всеки, попаднал под тях.
Тогава какво да правим?
Вместо да допускате отровата да попива във вас, помислете си нещо хубаво, а на този, който вие нагрубил или обидил, пожелайте успех.

Днес в разтворимото кафе се съдържа само 15% натурално кафе. Останалата част са примеси, които се използват, за да се намали цената му.
В него „не се притесняват“ да добавят ечемик, овес, зърнени храни, жълъди, смляни кафени люспи, стабилизатори, изкуствен кофеин и разбира се специални ароматизатори.
Всички тези добавки въздействат негативно на човешкия организъм. Пресищането със тях води до токсични отравяния и създава сериозни проблеми на сърцето, черния дроб и стомаха.
За да определите дали в кафето има добавки е достатъчно да капнете няколко капки йод във вече приготвеното такова. Ако забележите, че кафето е придобило син цвят, пред вас е кафе с добавки.
По-добре използвайте натурално кафе, вместо разтворимо.

Паноптикум е концепция за изграждане на модерен затвор, предложена от английския философ Джереми Бентам през 1785 г. Представлявала е кръгла структура с килии по края и единствен надзирател в центъра, който можел без да става да наблюдава всеки от затворниците, но никой от затворниците не знаел дали е наблюдаван в момента.
Оттогава изразът се употребява като принципа на наблюдение с минимални ресурси, като средствата за наблюдение покриват всичко и наблюдаваният не може да е сигурен, дали някой го наблюдава в момента.
Самият Бентам въвежда един от основните принципи на своята философия, че властта трябва да бъде „видима и непроверима“. Видима, за да може обектът да бъде непрестанно пред погледа на централната кула, откъдето бива следен. Непроверима, за да не може обектът да узнае дали в момента е гледан, но да е сигурен, че това винаги е възможно.
Като основна и опростена схема на модерния паноптикум можем да вземем романа „1984“ на Джордж Оруел.
В едно свое есе Марк Постър разглежда електронните бази данни като модел на един модерен паноптикум. Всяко едно наше действие в информационната епоха е записано и вкарано в регистри, чрез които могат да наблюдават нашите действия. Искаме или не, ние влизаме в един паноптичен затвор, наречен от Постър свръхпаноптикум.
Ако се замислим реално, всяко едно използване на кредитна карта и документи, които предоствяме в банката за ползване на редица услуги, осигуряват на съответнта банка или институция електронна база данни, която улеснява нашето наблюдение. Всяко напускане на дадена държава се отбелязва на митницата. При смяна на местожителство попълваме нова адресна регистрация. На работните си места ние сме следени постоянно, дори в домовете си ползвайки мобилни телефони, интернет и други постижения на техниката, без да подозираме, обогатяваме информацията в електронните бази данни, които ни следят като надзирателя в куллта на паноптикума.
Новите начини на включване в паноптикума не са насилствени. Вместо това те са облечени с лъскави реклами и много често изглежда привлекателно за бъдещите наблюдавани.
Идеята за „Големия брат“ не е фантастика, тя е напълно осезаема и лесна за реализация с новите технологии, използвани от властта. Всички супермаркети, търговски центрове, публични пространства са наблюдавани от множество камери. Те превръщат обществото в един прозрачен, хомогенен елемент. Основната сила на всички властови структури се обляга на привилегията, предоставената от самите граждани, да разполагат с техния живот.
И всичко това става по наше лично желание. Ние сами влизаме в килията на паноптикума, осигуряващ автоматичното функциониране на властта над нас.