Един човек си купил нов дом, голям и красив, заедно с градина от овощни дървета близо до къщата. До дома живеел завистлив съсед, който постоянно се опитвал да развали настроението му. Боклук пред вратата му ще хвърли или някаква друга гадост ще направи.
Един ден човекът се събудил в добро настроение. Излязъл на верандата, а там кофа с помия. Човекът взел кофата, излял помията от нея и я изчистил до блясък. Избрал най-едрите и сочни ябълки от градината си и отишъл при съседа си.
Когато съседът чул, че някой чука на вратата му, злорадо си помислил: „Навярно добре ти е дошло!“
Отворил вратата като се надявал на скандал, но мъжът му подал кофата с ябълките и казал:
– Който с каквото е богат, това и споделя!

Любовта по природа е жертвоготовна, а хората се страхуват да жертват, защото това изисква от тях повече любов. Удоволствайки се в „малкото“ любов ние се лишаваме от възможността да бъдем щастливи. Колкото е по-малко любовта, толкова по-малко щастие изпитваме.
Например, човек обича сладолед. Това е напълно здравословно отношение към вкусните лакомства, за тази любов големи жертви не трябват, освен наличните в джоба пари. Щастието в този случай се топи по-бързо от поредната порция сладолед, особено след поредната пломба в устата ти.
Ето ви и друг пример. Човек обича музиката. За изпитване на щастие тук има много по-оптимистични перспективи. Има различни видове музика и човек може да ѝ се наслаждава много повече, отколкото на сладоледа. Но за такава любов се изискват определени усилия. За да изпитваш щастие от музиката е необходимо да се научиш да я разбираш. Тази вид любов изисква времето, силите и вниманието ти.
Любовта към една жена може да направи мъжът щастлив за цял живот. Но за такова щастие, той трябва да ѝ посвети целия си живот. Да дели с нея проблемите, трудностите и недостатъците. Това не е лесно, но това е цената на щастието.
Тайната на щастието се състои във вниманието, което отделяме един на друг. Щастието в живота се дължи на отделените минути, усмивката, комплимент казан на място, безбройните добри мисли и искрени чувства.

Усмивката е интересен феномен на човешкото общение. За първи път човек се усмихва, когато се ражда. Идвайки на белия свят бебето казва: „Аз дойдох и съм готов за общуване“. Крехкото създание, което току-що се е родило се усмихва. И едва тогава заплаква, за да обяви на света за своето появяване.
Когато разглеждаме снимки ни привличат тези, на които има усмихнати хора. Ако се усмихнете на непознат, той непременно ще ви се усмихне в отговор.
Как разбираме, че човек е щастлив, радостен и успяващ? Много просто, той се усмихва, вдигнал е високо глава, изправил е рамене, а очите му сияят, походката му е енергична. Ако човек е натоварен с негативни емоции, забелязваме отпуснатите рамене и наведената му глава, неадекватната походка и блуждаещия поглед.
С какво е характерно нашето време? Това е време на вечно заети и забързани хора, постоянно намиращи се под стрес.
Съществува много интересна и проста техника за промяна на емоционалното състояние. Проверявана е многократно и действа безотказно.
Ако имате депресия, тъга, болка или разочарование, има много лесен начин да се промени това. То е толкова просто, че хората не могат да повярват във ефиктивността му. Пробвайте и ще се убедите.
За целата повдигнете глава, разтърсете рамене и се постарайте да се движите леко и свободно. И не забравяйте да се усмихвате, дори и да нямате повод за това.
Ако това ви се стори много трудно и неосъществимо, не се отказвайте така лесно. В резултат ще получите нов прилив на сили и настроението ви ще се подобри. Мислите и усещанията ви ще станат по-положителни. Така започва да се променя живота на всеки, защото събитията са свързани с емоциите.
Как става това?
Когато се усмихвате и изправите рамене, физически създавате възможност да се изработва хормона на щастието в мозъкът ви, дори без да има емоционален повод за това, а така променяте и настроението си.
Създавайте радост по собствено желание, без да се напрягате много. Такъв прост способ привлича успеха, благополучието и щастието.

Много хора смятат, че трябва да бъдат недоволни от себе си. Считат се за непълноценни и виновни, само защото нямат мотив за усъвършенстване и духовно развитие. Такива хора си мислят, че ако приемат такива като себе си, те няма да имат мотив да се променат, да растат или да се усъвършенстват.

Ако мислите така, погледнете първокласника и ще разберете грешката си. Никой от тях не се смята за непълноценен само за това, че не е в по-горен клас, защото той дори не може да предположи какво знаят по-големите ученици, а и не притежава техните способности.

Но всяко дете не би искало да остане на следващата година в същия клас. Няма никакво противоречие между необходимостта от по-нататъшен растеж и от признаването на факта, че нашите способности са временно ограничени.

Така напълно естествено е да възприемаме и обичаме себе си на всяка степен от нашия растеж и в същото време да не забравяме за по-нататъшно образование и развитие, спомагащо да станем по-добри на всички нива.

Желанието за растеж е естествен инстинкт, вродена потребност. Учените са забелязали, че когато човек узнае нещо ново, в мозъкът му се освобождават множество полезни химически вещества.

Учението доставя удоволствие, когато е естествено, обусловено от вътрешна потребност. То не е свързано със сраха от провал или чувство за непълноценост.

Съществуват и други мотиви за растеж. Това е любов към желанието да се твори. Дори и когато смятаме себе си за непълниценни, ние винаги имаме желание да творим.

Не ограничавайте себе си. Обичайте и се приемайте такъв какъвто сте. Ние всички сме първокласници в училището за духовно развитие.