Различни сезони, време и житейски ситуации изискват подходящи дрехи. Това е така, но хората често обичат да купуват дрехи заради удоволствието. А някои от тях дори не се носят. Къде приключва живот на ненужните рокли и панталони? В най-добрия случай в шкафа наравно с подобни на тях, втора употреба или съвсем обикновени. Ние живеем в едно потребителско общество. Двама млади революционери на модата са създали универсална дреха, която може да се носи по 15 различни начина.
За една година човек изхвърля около 32 килограма дрехи и платове. Това число шокирало младите дизайнери Кристин и Шенон и те решили да проверят как това се отразява на околната среда. Те пътували много и донесли революционния дух, подсилен от идеята за универсален начин, които трябва да накара хората да купуват по-малко.
Новият продукт е наречен Versalette. Изобретението представлява облекло от преработени тъкани с копчета и дантели. Но с него могат да се творят чудеса, 15 различни модела. Най-лесният вариант за лятото се състои от рокля, пола и туника. За „по-напредналите“ няма да е трудно да го превърне в шал, пончо, или дори еко-торбичка.
Дизайнерите вярват, че една внимателна покупката може да донесе много повече ползи от една чанта или нещата, придобити спонтанно.

Кожа от мечка или тигър, поставени пред камината е вече остаряла традиция. В съвременния интериор, предметите разкриващи бруталността и жестокостта към животните може да се замени с Big Fellow, която напълно прилича на ловните трофеи.
Абстрактната форма на Big Fellow наистина прилича на постлана на пода меча кожа. Горната част е направена от натурален мях, а долната от кожи и тъкани.  Big Fellow  може да се използва за лежане, ковьор или огромна възглавница. Меката част ще се хареса на децата и те с удоволствие ще се търкалят в нея.
Втория предмет от серията е табуретка. Тя е покрита с подобие на лежанката, също мека и пухкава, но по-малка.
Двата модела се изготвят ръчно, за това са уникални. Между тях няма два еднакви. Оцветяването и рисунките на горната им част не се повтаря.

Би ми се искало да ви разкажа за учители си по естествени науки, които съм имала в началното, основното и средното училище. Много малко от тях се опитваха да изградят мислещи личности от нас.
Всичко се свеждаше до наизустяване на периодичната таблица на елементите, на формулите за лостовете и наклонените равнини, на фотосинтезата при зелените растения, на разликите между антрацитните и битуминозните каменни въглища….
Нямаше усещане за погрешните идеи, в които хората някога са вярвали.
При лабораторните занимания в гимназията имаше предварително известен отговор, до който трябваше да достигнем. Когато не успявахме, получавахме слаби оценки.
Не получавахме насърчение да отстояваме собствените си интереси, подозрения или съмнения. На последните страници на учебниците имаше неща, които изглеждаха много интересни, но учебната година винаги свършваше, преди да стигнем до тях.
В библиотеките се съхраняваха прекрасни книги, но те не се споменаваха в класните стаи.
Сложното делене се преподаваше като набор правила от готварска книга — без никакво обяснение за това как тази особена последователност от прости деления, умножения и изваждания дава правилния отговор. В гимназията извеждането на корен квадратен се предаваше с благоговение все едно беше метод, даден на хората от върха на планината Синай.
Нашата работа се свеждаше до запомнянето на това, което ни е било заповядано. Получи верния отговор и няма никакво значение, че не разбираш какво всъщност правиш.
Това ни направи неактивни, слабо преценяващи и робуващи на избрана идея. Всяка инициатива бе умъртвявана в зародиша си.
Сега има повече свобода и повече възможности, но какво правим със всичко това?

Като се има в предвид напрежението в Близкия Изток, можем да кажем, че гибелта на Коста Конкордия не е случайност, а лошо знамение за света.
Ние всички сме пътници на кораб, наречен „Живот“. Трудно се справяме с живота, но въпреки това се опитваме да го живеем по най-добрият начин. Просто искаме да се насладите на нашето пътуване.
Вярваме, че нашите лидери – капитани няма да отведат кораба до скалите, а в действителност те това правят.
Изпращат ни срещу скалите, а после ни лъжат: „Идете по кабините си. Няма причини за безпокойство. Това е дребна повреда, която техниците скоро ще отстранят“.
След това напускат кораба и ни оставят сами да решаваме проблемите си. „Спасявайте се както можете! Всеки сам за себе си!“ Тези, които са повярвали и са се върнали в кабините са починали.
Забележете корабът е получил името си през 2006г. и на латински се превежда като съгласие, хармония. Всяка палуба е получила име на някоя европейска страна. Съвпадение ли е, че Европа е попаднала на скала, настоящата икономическа криза?
Луксозния лайнер Коста Конкордия олицетворява върха на постиженията на човечеството. Но то е обхванато от зла сила. Корабът, който е легнал сега на една страна символизира факта, че нашите „капитани“ служат на тази сила.
Войната това е нейното основно оръжие. Понякога тя организира „случайна злополука“ като Фукушима, Мексиканския залив или урагана „Катрина“. Нейните последователи си играят на богове. Какво ли не биха дали за да властват над човечеството!

На пръв поглед може да изглежда, че разлагащият се боклук в Парагвай е на значително разстояние от големите концертни зали на Европа, където мъжете във фракове слушат класическа музика, но една група от млади музиканти не са останали безразлични към проблемите на околната среда. В края на краищата, ако музика идва от сърцето няма значение от това, от какво се правят инструментите дали от махагон или от обичайния боклук.
Програма наречена Sonidos де-ла-Tierra – „Музика на земята“ има за цел да помогне на нуждаещите се деца от по-бедните страни да променят живота си чрез музиката. Чрез инструментите си от боклука, активисти са се опитали да покажат, че имат достъп до всички, без изключение, независимо от размера на портфейла им.
За първи път програмата е организирана през 2002 г. за група оказваща помощ и обмен на музикален опит сред бедните. Оттогава програмата е нараснала и в нея работят около 3000 деца от 72 страни по света. Работещите в Sonidos де ла Tierra изпитват голяма радост от участието си. Те имат възможност не само да споделят опита си, но също така да популяризират културата за повторна употреба.
Програмата в момента има над 100 спонсори от целия свят, което прави „Оркестърът повторна употреба“ световна звезда. В групата се обръща повече внимание, не на концертната дейност, а на специални семинари, в които всеки може да научите как да си направи инструментите от боклука. Тук няма нужда от умения да се заварява, нито дълбоко инженерни познания. Трябва само малко търпение, творчество и „умели ръце“.
Независимо, че доминира просветителската дейност, тази група от музиканти са известни по целия свят и са свирили на над 80 концерта, както у дома така и в чужбина.