Какво правим

Би ми се искало да ви разкажа за учители си по естествени науки, които съм имала в началното, основното и средното училище. Много малко от тях се опитваха да изградят мислещи личности от нас.
Всичко се свеждаше до наизустяване на периодичната таблица на елементите, на формулите за лостовете и наклонените равнини, на фотосинтезата при зелените растения, на разликите между антрацитните и битуминозните каменни въглища….
Нямаше усещане за погрешните идеи, в които хората някога са вярвали.
При лабораторните занимания в гимназията имаше предварително известен отговор, до който трябваше да достигнем. Когато не успявахме, получавахме слаби оценки.
Не получавахме насърчение да отстояваме собствените си интереси, подозрения или съмнения. На последните страници на учебниците имаше неща, които изглеждаха много интересни, но учебната година винаги свършваше, преди да стигнем до тях.
В библиотеките се съхраняваха прекрасни книги, но те не се споменаваха в класните стаи.
Сложното делене се преподаваше като набор правила от готварска книга — без никакво обяснение за това как тази особена последователност от прости деления, умножения и изваждания дава правилния отговор. В гимназията извеждането на корен квадратен се предаваше с благоговение все едно беше метод, даден на хората от върха на планината Синай.
Нашата работа се свеждаше до запомнянето на това, което ни е било заповядано. Получи верния отговор и няма никакво значение, че не разбираш какво всъщност правиш.
Това ни направи неактивни, слабо преценяващи и робуващи на избрана идея. Всяка инициатива бе умъртвявана в зародиша си.
Сега има повече свобода и повече възможности, но какво правим със всичко това?