Бил Кин е създател на анимационния филм „Семейния Цирк“. Веднъж той разказал следния интересен случай.
С молив правел скици на един от свойте анимационни филми.
Неговият син Джефри дошъл до него и го попитал:
– Татко, а ти от къде знаеш, какво трябва да нарисуваш?
– Бог ми казва? – отговорил Кин.
– Тогава, защо постоянно нещо изтриваш?

Веднъж в трамвая Айнщайн по навик четял. Когато кондукторът дошъл до него, той без да го погледне, извадил от джоба си предварително приготвените пари за билет и му ги подал.
– Не стигат, – казал кондукторът.
– Не може да бъде, – отговорил ученият без да откъсва поглед от книгата.
– Казвам ви, че не стигат, – спокойно казал кондукторът.
Айнщайн още веднъж поклатил глава, това не може да бъде.
Кондукторът се възмутил:
– Тогава бройте, тук са 15 пфенига. Те не стигат, трябват още пет.
Айнщайн бръкнал в джоба си и действително намерил нужната монета. Станало му неловко, но кондукторът се усмихнал и казал:
– Няма нищо, дядо, просто е нужно по-добре да научите аритметиката.

Веднъж Евгени Евстигнеев седял в ресторан с Виктор Павлов на по чашка коняк.
– Знаеш ли, – казал Павлов, – преди пет години аз така изиграх една драматична роля, че цялата снимачна група се разплака. Цялата площатка се заля със сълзи. Никой не можеше да устои ….
– Това е нищо! – прекъснал го Евстигнеев. – Веднъжда толкова добре изиграх ролята на мъртвец, че едва не ме погребаха.

Един ден разхождайки се в родния си град Цвикау, Шуман седнал на една пейка и започнал да си подсвирква една от неговите мелодии.

– Вижте, господине, – възмутено казал човекът седнал на пейката до него. – Този мотив е от „Карнавал“ на нашия високоуважаем Робърт Шуман. Ако вие нямате слух и погрешно сте я възприели, то не я подсвирквайте …. подсвиркването ви ми лази по нервите.

Веднъж композиторът Макс Регер дирижирал концерт от свои творби. В тях певец трябвало да изпълни така наречената „свободна каденца“.
Певецът сносно се справил с първите тактове на каденцата, а след това се изгубил, започнал да блуждае в различни тоналности, направил няколко невероятни импровизации, в крайна сметка отново се върнал в правилната тоналност и с облекчение пристъпил към края.
За да отбележи този щастлив изход, композиторът весело извикал на сконфузения солист.
– Добре дошли, маестро! През цялото време не изгубихме надежда, че отново ще се срещнем с вас!