Михаил Михайлович Яншин много отговорно се отнасял към всяка, дори и най-малка роля. Той е озвучавал много художествени и мултипликационни филми.

Веднъж трябвало да озвучи една краставица в анимационен филм. За това той дълго се интересувал и искал обяснение от режисьора на филма:

– Каква е тази краставичка?

– Но защо ви е необходимо това?

– Краставица, която се грее на слънцето в градината е съвсем различна от тази сложена в буркан.

При това Яншин изобразил изразително тези две състояния, така че художниците били принудени да направят някои поправки на нарисувания от тях образ.

Впоследствие, ако се е знаело че рисувания герой ще се озвучава от Михаил Яншин, художниците неволно придавали на персонажа черти на артист.

Известно е, че Волтер радушно посрещал чуждестранни гости в замъка Ferney.

Един от гостите изявил желание да прекара в замъка около шест седмици.
Волтер се засмял:

– Вие искате да бъдете като Дон Кихот! Той приемал хановете за замъци, а вие приемате замъка за хан.

В Политехническия институт Владимир Маяковский участва в дискусия обсъждаща пролетарския интернационализъм.

– Сред руснаците се чувствам руснак, – казва Маяковский, – сред грузинците се чувствам грузинец ….

– А сред глупаците? – попита някой от публиката.

– А сред глупаци съм за първи път, – отговори Маяковский.

Цигуларят Игор Политковский и пианистът Евгени Епщейн гастролирали в гадовете на Южен Кавказ с цикъла от цигулкови сонати на Бетовен.

В един малък град на летището ги посрещнал представител от Дома на офицерите, където щял да се състои концерта им.

Той ги поздравил сърдечно, но в очите му се четяло очакване.

– А къде е третият? – попитал най-накрая представителят.

– Ние сме само двама, – отговорил Политковский.

– Аз поръчах в хотела три стаи, – объркано казал военния. – На афиша прочетох три фамилии.

На афишът в действителност една под друга били разположени три фамилии:

Бетовен – цигулкови сонати.

Политковский – цигулка.

Епщейн – пиано.

Когато през 1805 г. във Франция се разпространил слух за смъртта на Хайдн, парижките почитатели на композитора решили да проведат траурна среща посветена на паметта на великия маестро.

Хайдн научил за това и побързал да им напише:

„Безкрайно съм ви благодарен за организирането на тази среща, посветена на смъртта ми. За съжаление, не мога лично да участвам и дирижирам изпълнението на траурния марш за покой на душата ми“ Франц Йозеф Хайдн.