Един от съвременниците на Гуно, доста популярен по това време композитор, много се гордеел със своята оригиналност.

Той твърдял:

– Моята музика е неподправена и истинска. В цялата история на музиката нямам нито един предшественик.

По този повод Гуно отбелязал:

– Това е малко вероятно …. Нито един композитор не може да даде живот на себе си. Детето не може да се роди от само себе, само защото така му се иска. По същия начин, както в живота, така и в изкуството е необходимо да има родители.

Веднъж Бизе присъствал на поредното представление на „Кармен“.

В сцената, където Хосе трябвало да убие героинята с нож, актьорът, който играел Хосе изведнъж установил, че оръжието на убийството не е в него. Той го бил забавил в гримьорната.

Настъпила дълга неловка пауза. Публиката не можела да разбере какво чака Хосе?

Най-накрая в залата се чул гласът на Бизе, който се досетил какво е станало:

– Удуши я по дяволите и работата е свършена.

Хосе така и направил под бурните аплодисменти и смях в залата.

Бащата на Хендел бил недоволен от увлечението на сина си по музиката.

Неведнъж предупреждавал младия музикант:

– Пристрастието към музиката е презряна склонност. Музиката е развлечение за благородниците. Ако посветиш живота си на разни музикални забави, съвсем скоро ще се превърнеш в тяхна играчка. Ако придобиеш почтена професия, например, като юрист то до края на дните си ще бъдеш уважаван човек, а не някакъв си палячо с флейта или цигулка в ръка.

Спортният лагер се намирал на 160 километра от Ню Йорк.

Боксьорите живеели там под строг контрол. Те общували само с треньора си. За нарушаване на режима спортиста се дисквалифицирал.

Но любовта за Марсел била по-важна. Един ден след пристигането на Едит Пиаф в САЩ изненадан шофьорът я закарал до пустинно място в страни от пътя, където след известно време спря Марсел с колата си.

След това двамата потеглили заедно. Марсел бил на волана, а тя в багажника.

В спортния лагер на всеки спортист била предоставена отделна къща, но да заведе Едит там, било много опасно за Марсел.

Той я настанил в празно помещение, където тя прекарала следващите 10 дни. Щорите били свалени, нямало топла вода, имала на разположение само вода и сандвичи, но през тези дни Едит Пиаф била щастлива.

Веднъж френската актриса Сара Бернар играела роля на просякиня. В хода на действието в пиесата, тя вдигнала ръце към небето и с отчаян глас да извикала:

– Умирам от глад!

Но когато вдигнала ръце публиката забелязала златната ѝ гривна, която тя забравила да свали в гримьорната.

– Продайте гривната си! – посаветвал „страдащата“ един от зрителите.

Актрисата успяла да се увладее и казала:

– Опитах, но тя се оказа фалшива.