В автобуса влиза млада майка със момче на 4-5 години. Детето не е нещо особено, но един делови мъж му отстъпва място.

Изведнъж момчето се обръща към майка си и казва:

– Мамо, седни!

Майката веднага седна, а хората в автобуса се изненадаха. Един мъж не се стърпя и попита детето:

– Защо сложи майка си да седне на мястото, което на теб отстъпиха?

Детето изгледа чичкото и отговори:

– Ние с татко сме мъже, а мама у нас е само една.

Една жена лежала с по-малкия си син в болницата. Дошли ѝ на свиждане съпругът ѝ с по-големият им син.
Мъжът споделил с жена си:
– Домъчнало ми е за теб и малкото ни момче.
По-малкият им син се обадил:
– На мен също ми е домъчняло за татко и батко.
Очите на жената се напълнили със сълзи.
– А за кого най-много ти е мъчно? – попитала майката.
Детето помислило няколко секунди и казало:
– За компютъра.

Учени от САЩ са направили уникален експеримент. Те доказали, че типа играчка има пряко влияние върху отношенията между деца и родители.

Експертите от Пенсилванския институт смятат, че комуникацията по време на игра с децата, не може да се замени с някакви електроника.

В експеримента участвали две контролни групи. Във всяка група имало дете и родител. И на двете групи била предложена доста сложна игра. Трябвало да се комбинират геометрични фигури с изрезки и да се подредят на стената. При правилна комбинация, фигурите падат вътре.

Първата група получила обикновена такава игра, а втората имала електронни подсказки.

След това учените наблюдавали взаимоотношенията между дете и родител. Оказало се, че когато на детето някой  близък човек обяснява играта, то по-бързо се справя и играта му харесва. Когато детето разговаряло с електронен помощник, това му пречело и играта изобщо не вървяла.

За това учените съветват да не оставяме децата си сами с електроните играчки, по-добре е ако родителят, доколкото е възможно, взима участие в неговото възпитание.

Много е важно какво предавате на децата си.

Родители, които имат травматичен опит от училище, изпитват тревога и излишно безпокойство, което децата усещат. Тогава те губят увереност и възприемат чувствата на родителите си.

Ако говорите на детето си за училището позитивно, то настроението му ще бъде съвсем друго. Можете да обсъдите с него възможностите които го очакват училище като, например,   добиване на нови знания, намиране на нови приятели. Дори е хубаво да им разкажете някои весели истории от вашия училищен живот.

Ако вашето дете бъде спокойно, радостно и дружелюбно, другите деца ще се отнасят към него със симпатия.

В същото време трябва внимателно и с разбиране да се отнасяме към чувствата и преживяванията на децата. Трябва да ги подкрепяме, но без излишно драматизиране.
Ако то ви се доверява и ви разбира, в труден момент получава съвет и намира утешение при вас, това ще е една неоценима помощ за него от ваша страна.

От друга страна, родителите могат да предизвикат стрес у детето поради неуспехите му в учебния процес. Важното е, вашето дете да разбере, че любовта ви към него не зависи от неговите оценки в училище.

Ако забележите, че вашето дете изпитва хроничен стрес заради проблеми в колектива, потърсете помощ от психолог и учителя му. В такива случаи е необходимо да му се помогне да се справи с преживяванията си, да се въздържа от нежелани реакции и да разрешава конфликтите си безболезнено.

Виктор беше голям пакостник. Той седна на масата, за да напише писмо до Бога.

Наближаваха празници, а и той като всяко момче искаше да получи нещо, но не какво да е.

Започна бавно да изписва буквите върху листа:

„Мили Боже, тази година аз се държах добре …..

Виктор се замисли малко. Осъзнаваше, че лъже, за това смачка листа и го хвърли в кошчето. Взе нов лист хартия и отново започна да пише:

„Мили Боже, през тази година аз се държах добре почти винаги …..

Виктор отново се замисли и смачка листа. Огледа се и забеляза, че майка му не е в стаята. Тогава взе статуетката на Дева Мария, скри я в една голяма кърпа и отново седна на стола да пише:

„Мили Боже, ако искаш още веднъж да видиш майка Си …..

След това започна да описва какви подаръци желае с надеждата, че неговият „шантаж“ ще успее.