Това е станало през 1938 г., когато над Австрия надвиснала опасност да бъде присъединена към нацистка Германия. Тогава Калман решил да емигрира в Америка.
На прозорчето пред чиновника, оформящ емиграционните документи, се тълпели много хора.
При огромното количество работа, която трябвало да извърши измореният чиновник, се случвали порой от неприятности. Обърквали се имена, не се посочвала година на раждане, ….
На най-важните емиграционни документи на Калман на мексиканската граница била открита ужасна грешка. Вместо „Имре Калман“ било написано Ирма Калман“.
Естествено човекът от граничната охрана бил много изненадан, когато пред себе си видял не Ирма, а набит и солиден господин Имре.
Калман, който знаел само унгарски и немски, изпаднал в ужас, не знаейки как да обясни ситуацията.
Изведнъж му дошла идея как да се справи с проблема. Извадил един пожълтял театрален афиш и посочил името на постановката „Царицата на чардаш“, след това с пръст посочил себе си, опитвайки се да обясни връзката между афиша и себе си.
– Имре Калман и Ирма Калман са едно и също лице.
Последната фраза, той казал на английски, това било единственото нещо, което можел да направи.
Служителят на границата удивен с възторг отворил уста.
– О, Имре Калман! – извикал той. – Знаменитият Имре Калман, който е написал толкова много прекрасни мелодии.
И той доволен запял фалшиво популярна унгарска мелодия.
– Извинете, господине, – прекъснал го Калман, – бих искал да обърнете внимание на ….
– Разбирам, заявил чиновникът, поразен от запознанството си с краля на оперетата. – Вместо „Ирма Калман“ в документите трябва да пише „Имре Калман“. Аз няма да ви създавам пречки, заради тази грешка.. Такъв човек, който е написал такава прекрасна мелодия …
– Благодаря ви, – отговорил композиторът, усмихвайки се. – Но трябва да уточня, че всичките мелодии, които току що изпяхте са от …. Лехар!
По време на репетиция на симфоничната поема на Дебюси „Море“ Артуро Тосканини искал да добие нежно звучение на инструментите.
