Представете си, ако преди години някой спомене, че роботите ще формират групи и ще изпълняват достатъчно добра музика, другите хора ще гледат на този човек, като на малко луд.
Но в днешно време, човек не може да бъде изненадан с нищо. Известната рок група Compressorhead със своя робот барабанист StickBoy, групата Z-Machines, а и скоро компанията KMel Robotics е обединила в музикална група няколко летящи многороторни роботи.
На разположение на роботизираните безпилотни летaтелни апарати има китара, барабани, клавишни инструменти и няколко набора от камбани с различни тонове.
Летящите „музиканти“, извършват програмирано трептящо движение, докосвайки със специални елементи от тяхната конструкция струни, натискат клавиши, ….., крайният резултат от които е извличане на звука от модифицираните музикални инструменти.
Съгласуваните действия на летателните апарати се координира от един централен компютър. Те свирят разпознаваем музикална тема от филма „2001: A Space Odyssey“, коледна песен „​​Carol of The Bells“ и други песни. Следва да се отбележи, че за създаването на музикалната група на летящи апарати специалисти от KMel Robotics  са работили съвместно със специалисти от такива известни компании като Intel и Lockheed Martin.

Непоносимостта към чуждата слава у Вебер нямала граници. Особено непримирим бил той към Росини. Вебер постоянно разказвал на всички:
– Росини е напълно бездарен музикант. Неговата музика просто се налага като мода, но след пет години ще бъде забравена…..
В друго свое изказване Вебер казал:
– За този самонадеян Росини дори не заслужава да се говори!
Росини веднага се отзовал на тази нападка:
– Предайте му, че това напълно ме устройва!

От свиренето на френският органист Луи Маршан толкова много се възхищавала немската публика, че всички твърдели, че той засенчва всички германски изпълнители.
До краля достигнали слухове за музиканта Бах от Ваймар изкуството, на който бил връх на майсторството. Йохан Себастиен Бах бил извикан в Дрезден и бил допуснат за слушател на концерта в двореца.
На концерта Маршан седнал зад клавесина и изпълнил една френска ария, допълвайкия с брилянтни вариации. Публиката избухнала в аплодисменти. След него поканили Бах да изпробва клавира.
Той седнал зад клавишите и залата замрял от удивление. Бах изсвирил същта композиция, която малко преди това бил изпълнил Маршан. Той я чувал за първи път, но това не му попречило да повтори без грешка всичките вариации на френския органист и дори да добави свои, много по-сложни и изкусни.
Историкът Фридрих Маруг написал за този период следното: „Маршан, който до сега не е срещал сред органистите друг равен на себе си, бил принуден да признае несъмненото превъзходство на своя съперник. Когато Бах придобил смелост, го поканил на състезние по свирене на орган като нахвърлял на един лист тема за импровизация. Господин Маршан не само не се явил в насроченото време, но счел за благоразумно да напусне Дрезден“.
Така творческия дуел не се състоял.
Победата била присъдена на Бах, което никак не се отразило на общественото му положенение.
Дрезден все още продължавал да се наслаждава на чуждестранните таланти и да харчат много пари за тях. А милостиво отпуснатите пари за Бах, така и не достигнали до него, губейки се из джобовете на дворцовите чиновници.

След дипломирането си Леонид Собинов известно време работел като помощник адвокат в офиса на известния адвокат Плевако.
Собинов често участвал в благотворителни концерти.
След един такъв концерт той получил за първи път лавров венец и го закачил в стаята си на стената.
Веднъж при него дошъл клиент. Докато Собинов му пишел някаква молба, човекът доста внимателно разглеждал венеца, закачен на стената, който бил украсен с червени ленти.
– Какво е това, – попитал накрая смутено той, – от последният ви клиент ли ви е останал?
Леонид Собинов е известен оперен певец, лириен тенор. Един от най-големите представители на руската класическа вокална школа.

До премиерата на операта на Бизе „Перлата“ оставали само две седмици, а либрето съвсем не било завършено. Не бил измислен подходящ финал.
Директорът на театъра ядосано казал:
– Нека всичко да изгори в син пламък!
Така възникнала идеята за пожара във финала, за който Бизе написал прекрасна музика.
Сюжетът на операта следва традициите на лиричната опера. В произведението се появява любовен триъгълник на екзотично място – остров Цейлон. Интересното е, че и двамата либретисти по-късно изразили съжаление, че когато са създавали текста, не са имали представа за таланта на композитора, но ако знаели тогава щели да се опитат да му дадат много по-добър текст.
Въпреки, че операта рядко се поставя на сцената, тя е записвана достатъчно често, особено известната тенорова ария „Je crois entendre encore“ и дует за тенор и баритон „Au fond du temple saint“.