Известният сляп музикант Рей Чарлз основал фонд за подпомагане на хора с увреден слух.

Когато го попитали:

– Защо организирате фонд за хора с увреден слух, а не за слепи?

Музикантът отговорил:

– Музиката спаси живота ми. Аз не бих могъл да живея, ако не я чувам.

В крайбрежният хърватски град Задар може да се слуша морски орган.

Съоръжението е изградено от 35 тръби. Всяка от тръбите е настроена на определен тон.

Въздухът навлиза в тръбите през отворите на мраморни стъпала, спускащи се към морето.

В резултат от хаотичното действие на вятъра и вълните се получават различни звуци.

Получената мелодия, макар и лишена от структура и повтаряемост не е какофония. Тя е напълно приятна за слушане.

Създателят на еднакво темпериране в музиката е Джу Дзайю. Той е публикувал изобретението си през 1584 г.

Джу Дзайю е принц от династията Мин. Той загърбва своя аристократичен произход и насочва вниманието си към изучаване на музика, математика и науката за календара.

Системата му за равно темпериране се появява в неговата книга: „Нови открития за науката на камертонните свирки“. Китайците не обръщат особено внимание на тази система, ала европейците бързо схващат предимствата ѝ.

Не са се съхранили данни за точния начин, по който системата е преминала в Европа.

Първата хипотеза за математическата основа, от която се тръгва при равното темпериране, е публикувана от Мерсен в една от многобройните му книги по музикална теория, озаглавена „Универсална хармония“ – 1936 г.

Впоследствие равното темпериране е популяризирано от Веркмайстер, а след него щафетата поема Йохан Себастиан Бах, който композира серия от пиеси под общото наименование: „Добре темперирано пиано“.

Опусът се състои от „прелюдии и фуги с всички тонове и полутонове – за използване и усъвършенстване на младите музиканти, които желаят да се научат да свирят добре, както и за забавление на онези, които вече са се сдобили с умения в това изкуство“.

Тази епохална за историята на музиката творба е публикувана през 1722 г. Но вероятно малцина от слушателите или изпълнителите на тези пиеси са се досетили за истинските намерения на немския композитор.

„Добре темперирано пиано“ е преди всичко пропагандна творба. Бах възприема равното темпериране с жар и ентусиазъм, които могат да се сравнят с последвалата я люта опозиция на идеята, защитавана от композитора Джузепе Тартини.

Равното темпериране позволява безпрепятствено преминава от една октава в друга по време, както на композирането, така и на изпълнението на музиката.

Системата се възприема с огромен ентусиазъм от онези, които успяват да прозрат практическите ѝ предимства. Тя е подложена на критики от други, които смятат, че чистотата на тона не може да се пожертва заради опорочаване с цел лесно използване. Тези жестоки дебати постепенно отмират.

Много хора след като навършат 30 години критично оглеждат досегашния си живот и разбират, че още не са успели да направят нещо важно и интересно. В главата им се върти натрапчива мисъл, че времето им е преминало и сега остава само да се смирят.

Но сега ще ви разкажа за човек, който доказва, че да се започне нещо ново никога не е късно и успехът ще дойде малко по-късно.

На 12 години Андреа Бочели напълно ослепява. Мечтаел е да стане оперен певец.

Заради това, той отишъл в Торино, където учел пеене при известен тенор. Вечер свирел в различни групи по баровете, за да припечели пари.

През 1992 г. Андреа успешно се представя на прослушването при италианската рок звезда Дзукеро. По-късно тези демо записи с изпълнение на Бочели попаднали в Лучано Павароти. И от тогава кариерата на Андреа тръгнала нагоре.

Сега той е известен изпълните и популяризатор на оперна музика.

Съветвам ви да не се отчайвате и да продължите да търсите. Спомнете си думите на Джон Р. Р. Толкин:

“ Не всички, които блуждаят –  ще се загубят“.

Много жени са се опитвали да завоюват непристъпното но желано сърце на младия композитор. За своята недостъпност Джакомо Майербер трябвало да плати висока цена.

Веднъж младият Майербер се готвел да постави своята опера „Ромилда и Констанца“. Младият човек много се харесал на примадоната на театъра. Тя решила непременно да се ожени за Майербер. И това трябвало да стане до премиерата.

Майербер не споделял тези нейни чувства и мислел само за операта. Горкият, той не подозирал, колко тъжни ще бъдат последствията от неговата студенина.

Генералната репетиция минала великолепно, но на премиерата….

О, ужас! Всички певци пеели отвратително, а оркестърът направо обезумял.

Валдхорнистът закъснявал, а флейтистите започвали твърде рано. Всички свирели така все едно отпред нямало диригент. Барабаните и чинелите гърмели, като изстрели и разбира се не спазвали никакъв такт.

В залата смях и негодувание от публиката. Премиерата с трясък се провалила.

На следващия ден вестниците злорадствали, че композиторът не е могъл да добие нужното звучене на оркестъра.

Малко по-късно Майербер разбрал, че примадоната, в която не сметнал за нужно да се влюби, настроила всички против него. Заплашила ги, че който пее и свири добре, ще бъде уволнен от театъра.