Недалече от Баку на полуострова Апшерон, който е предвиден за даване под наем на търговсики помещения, може да се види истинска горяща планина.
Янардаг така азербайджанците наричат тази своя забележителност, е не много любезна за срещане на гости.
Не всеки се осмелява да се приближат до планината, от която постоянно се издигат заплашителни пламъци, които не се страхуват нито дъжд, нито сняг, нито силен вятър.
Каквото и да става там, желаещите да погледнат това загадъчно и омайващо чудо не е намалял. Най-много туристи все още предпочитат да посетят това място под прикритието на нощта, когато пламъкът се появи с целия си блясък. Изглежда, сякаш планината крие огромни си богатства, които са толкова много, че е невъзможно да се скрият блясъка си през нощта.
От древни времена на този полуостров са били много огненопоклоници, които едва ли биха могли да обяснят произхода на този необичаен феномен.
Днес вече не е тайна, че причината се крие в природния газ, който изтича от пясъчните  слоеве.
Азербайджанските изследователи твърдят, че петролните и газовите запаси в тези места са толкова близо до повърхността, че честото им просветване отдавна вече не изненадват никого.
Освен това, до скоро на Апшерон е можело да се намерят такива места, където земята мигновено се е превръщала в горящ факел само от едно запалване на кибритена клечка.
Описание точно такъв огън, който се появява „от нищото“, може да се намери в трудовете на известния пътешественик А. Дюма и М. Поло.

В източна Бразилия е намерено село, чиито жители страдат от ксеродерма пигментоза, рядко наследствено заболяване на кожата, което се проявява като повишена чувствителност към ултравиолетовото излъчване. То се явява предраково състояние на кожата.
Селяните в източната част на Бразилия, които били открити от американските репортери страдали от непоносимост към слънчевата светлина. Това заболяване се появява на 2-3 годишна възраст и постоянно прогресира.
Характерният наследствен дефект се заключава в отсъствие или ниска активност на ензими, които елиминират вредните ефекти на ултравиолетовата радиация върху клетките на кожата. В резултат на мутацията неактивните протеини поправят ДНК на болния. И при всяко повреждане, например, при облъчване с ултравиолетови лъчи, повредените молекули в ДНК стават повече.
Поврежданията се натрупват и след време водят до рак на кожата. За да се избегне това са необходими инсталации с опреснена вода.
В селото живеят около 20 човека, практически лишени от възможността да работят в градини, на полето и от всякакъв дневен живот.
Бразилските учени обясняват разпространението на това рядко заболяване с това, че това селище е основана от семейството, генетично предразположени към ксеродерма пигментоза.

Физиците са показали, че древните египтяни биха могли лесно да транспортират огромни блокове, които са били използвани в строителството на пирамидите, намокряйки пясъка по пътя си.
По време на строителството на пирамидите древните египтяни са били принудени да транспортират в пустините огромни каменни блокове. Известно е, че строителните материали са били поставени върху дървени шейни и използвайки въжета робите са ги влачили. Авторите експериментално са доказали, че мокрия пясък може много да улесни работата на строителите.
Учените са направили миниатюрно копие. Оказало се, че ако пясъка е леко навлажнен, шейна се движи много по-лесно. Това се дължи на капилярните сили на вода, които събират пясъка в малки гранули. Ако пясък е суха, той се натрупва по посока на движението и пречи на придвижването на товарите.
Изчисленията показват, че ако пясъка е намокрена в правилните пропорции, са необходими приблизително два пъти по-малко усилия и  два пъти по-малко роби.
Интересното е, че на стенописите открити в гробницата на фараона Джехутихотепа са изобразени хора със стомни, които излива вода върху трасето, по което роби с въжета влачат огромна статуя.

Човешкият мозък е една удивителна загатка. Има хора, които са получили мозъчна травма, а след това откриват, че разбират много езици, свирят на музикален инструмент без да са се учили преди на това, жонглират с цифрите …..

Такъв е случая с Джейсън Педжет. Недовършил средното си  образование, Джейсън работил в мебелния магазин на баща си, а нощем гуляел с приятели. Докато един ден го ударили по главата и 31 годишният млад мъж стана гений по математика и физика.
Лекарите установили, че Джейсън има синдром на савантизъм, при който мозъчна травма може да подари на пострадалия неочакван талант в математиката, изобразителното изкуство или музиката.

43 годишният Педжет е един от малкото хора в света, който може на ръка да рисува фрактали. Това са геометрични фигури с голямо количество самоповтарящи се звена. За създаването на един фрактал на Джейсън са му необходими седмици, а понякога и месеци.

В края на 70-те години на миналия век във фантастичен роман на почти неизвестния татарски писател, има епизод, в който героят разговаря по мобилния си телефон.
Интересното е, че описаното в романа устройство имало възможности, които са характрни днес за смартфони, айфони и всякакви такива, без които в съвремения живот не можем.
Своето устройство за връзка героят носел на китката си като гривна или часовник. Вероятно той го е използвал и за часовник. Часофоните макар и интересно решение по въпроса за устройствата при мрежова връзка, в днешно време отстъпват по популярност на смартфоните и телефоните.
Устройството в романа възпроизвеждало музика като сигнал. Авторът пише, че сигналът за връзка била приятна мелодия. Невероятното в това фантастично устройство било, че можело да се избере сигнал по вкуса на всеки.
Свързването с друг човек описана в романа, била видеовръзка. Героят не само чувал, но и виждал събеседника си на екрана на устройството и то в реално време.
До скоро даже в световната класическа фантастика, трудно може да се намерят устройства, които са се появили като мобилни телефони или подобни джаджи в съвремието.