Детството минава, но ние го запазваме дълбоко в себе си. Може би за това обичаме приказките.

Четем приказки не само в ранната си детска възраст, но и като възрастни, защото те са пълни с много повече смисъл за нас, отколкото ни се е струвало като деца.

За да си припомните детството и приказния свят, в който сте обичали да се потапяте, ще ви припомня един малък откъс от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери.

„Възрастните много обичат цифрите. Когато им кажеш, че имаш нов приятел, те никога не питат за най-важното.

Те не казват:

– Какъв е гласът му? Какви игри обича да играе? Лови ли пеперуди?

Те питат:

– На колко години е? Колко братя има? Колко тежи? Колко изкарва баща му?
И после си въобразяват, че всичко са узнали за човека“.

Може би трябва да минат доста години, за да разберем „малкия принц“?

Но не се бавете много, защото той е край вас, с неговите невероятни въпроси и неизказани мисли.

Да, говоря ви за „малкия човек“, който израства пред очите ви, вашата дъщеря или син.

Общувайте с децата си, разговаряйте повече с тях, защото един ден, когато ги потърсите, те вече ще са пораснали….

Човек не измерва живота с изминалите години, а със събитията, в които е участвал.

От преместване на ново място до напускането му. От сватбата на дъщеря си до появата на първото ѝ дете. Смъртта на близък, промяна на работата и всякакви дейности, ето такива неща имат значение.

Човек измерва живота си с големи интервали от време – пет, седем, десет години или много по-малки – седмица, две, три.

Две седмици отпуска, можеш ли да зачеркнеш този период? А седмица на бързо развиваща се болест?

Така, че Нова година е просто условна дата, на която можем да се съберем заедно, да се усмихнем един на друг, да си подарим подаръци и тихо да отбележим календарната промяна.

Трябва да бъдем честни и да не се мъчим да изглеждаме такива, каквито всъщност не сме. Да се променяме и да даряваме с любов и радост хората край нас.

Всичко е тленно и на всичко идва края, гордост, завист, богатство и грях.
И смъртта ни настига като цинична реалност, венец на живота ни на даден етап.

Идва окончателния съд и заставаме на опашка смирено. Притиснати сме, синините не могат да се преброят. Ту лъжем, ту не лъжем, но всичко е напразно.

Съдията е строг и неподкупен. Тук не взимат рушвети, отплатата ни не се отлага, делата на всеки са записани.

Но има и прощение, лъч надежда, за всеки изживял живота си праведно.

На някой му се е усмихнало щастието и е получил аванс от Бога.

Защо това да не си ти? Какво чакаш? Съдният ден ли? Тогава ще бъде много късно за всичко.

Няма значение през какво преминаваме, нито какви трудности преживяваме. Всеки от нас е ценен.

Нашето минало не определя бъдещето ни. Обстоятелствата и ограниченията понякога ни пречат да се радваме, но не трябва да допускаме това.

В живота трябва да бъдем благодарни за това, което имаме и да не се ядосваме, че нещо ни липсва.

Просто трябва да правим това, което умеем най-добре.

Кажете си: „Тук съм, защото за мен има цел. Да обичам другите хора и да ги вдъхновявам“.

Бъдете уверени, че всеки човек има своя цел, свой път и свое предназначение.

Ние сме много, а сме толкова различни. За това някой се нуждаят от подкрепа, друг от изслушване, ……

Важното е, че каквито и ограничения да имаме, всеки от нас е уникален. Можем да мечтаем и никога да не се предаваме.

В какво се състои психическата хигиена?

На първо място, това е позитивното мислене. Това е такъв начин на възприемане на света, при който не се акцентира на проблемите, а на  възможностите, които могат във всяка ситуация да намерят изход.

Осъзнавайки, че Господ е винаги с нас и че с Него е лесно да се живее, ние винаги ще разчитаме на Неговата помощ.

Позитивно да мислиш означава да видиш света и себе си такъв, какъвто ви вижда Бог. Творецът ни вижда като Негови деца.

Светът около нас, в който ни е поставил Господ и Го е сътворил, изобилства с красота и възможности. Нужно е само да се види това.

Някои хора с недоверие се отнасят към света, в който Бог ги е поставил. Мнозина трудно приемат времето, в което живеят. Те не харесват политическата система, за всичко винят икономиката. За тях младежите са безнадеждно пропаднали и са се развалили.

Помислете, кой човек е близко до изпълнението на предписанията от Евангелието? Този чието убеждение е, че другите се стремят да му направят зло и че от всеки може да се очаква подлост и подмолни действия или този, който твърди „Всеки е готов да откликне на моята молба за помощ“.

Каквото е отношението на човека към хората, такъв ще бъде и резултатът за самия него.