Изворът, който бликаше под шарената сянка безгрижно и спокойно ромолеше. Дърветата от древни времена са хвърляли сянка над чашата му.
Колко е необикновен животът на един извор! Всеки миг се ражда отново, а по възраст се мери със скалите и далеч превъзхожда дълголетие на гората.
Някаква змия, която се криела в този извор, колкото и чист и невинен да изглежда се промъкнала в един старец и си живяла там дълги години, като тормозела стария джентълмен повече, отколкото можел да издържи човек.
В сърцето на всеки човек има достатъчно отрова за появяването на цяло гнездо змии.
Няма ли някакъв лек за това ужасно зло?
Има, но е непостижимо. Ако човек успее да забрави само за миг…, змията може и да не издържи в него. Човешката разстроена мисъл е причината, която я е родила и хранила.
Чудовищният егоизъм, проявил се при всеки под формата на ревност, е най-страшен демон, промъкнал се в човешкото сърце. Може ли гръд, в която той толкова дълго е живял, да се пречисти?
Миналото, колкото и печално да е, няма да хвърля сянка върху бъдещето. За да му отдадем дължимото значение, трябва да го приемем като един анекдот от Вечността.

Понякога, вниманието, което се налага да отделям на подробностите и мисълта, че ми трябват цели часове, за да достигна това, което могат другите, ме кара да се бунтувам. Но бързо възвръщам куража си и с усмивка прогонвам разочарованието от сърцето си.
В крайна сметка, всеки, който е решил да стигне до истинското познание, трябва сам да изкачи хълма на мъчението.
След като няма павиран друм до върха, аз трябва да се катеря на зигзаг по  пътечките, които сама съм открила. Многократно се подхлъзвам, падам, стоя дълго на едно място или се движа по ръба на пропастта, губя кураж, но после  поукрепнала пъпля, напредвам по-малко, добивам смелост, ставам нетърпелива и се изкачвам по-високо.
От там съзирам разширяващия се хоризонт. Всяка борба е вече победа. Още едно усилие и достигам облаците, сините дълбини на небето, висините на моите мечти.
Знанието е сила. По-скоро, знанието е щастие, защото да притежаваш знание, дълбоко и истинско, означава да разпознаваш истината от лъжата, низостта от величието. Да опознаеш мислите и делата, белязали човешкия прогрес, означава да чувствуваш мощното сърцебиене на любовта през вековете. И ако в тези пулсации не усетиш божествения стремеж, значи наистина си глух за хармонията на живота.

От единия до другия край страната ни се пълни с шлака, обелки, изтъркани автомобилни гуми….. Плодните дървета са засипани с инсектициди и изкуствени торове. В днешни дни е рядкост да намериш чист оборски тор. В реките и езерата вече не се въди много риба. Човек вече я лови в консерви. Умират градове. Лее се петрол. Парите си казват думата.
Долнопробни мотели, автомобилни гробища и закусвални никнат като гъби след дъжд. Лицата на хората са състарени още по рождение с едни и същи разкривени дълбоки бръчки, изразяващи злоба и неудовлетвореност. Жените приличат на мъжете си.
Господ не е имал компютър. Трябвало е да използува глина, с която се работи трудно, и човешко ребро, с което е било малко по-лесно. Господ е бил справедлив и умерено амбициозен, но е работил по „примитивен“ начин. Веднъж му се е наложило да използува потоп, не му е дошло на ум да използува смог или паралитичен газ, но по-късно се е възползвал от огъня и жупела. Може би за това хората излъчват безпокойство и не знаят към кого да се обърнат.
Соколът-скитник е на изчезване, унищожен от ДДТ-то. Черупките на снасяните от женските яйца са съвсем изтънели и се чупят по време на мътенето.
И сандвичите с кренвирши са на път да изчезнат. Скоро вече няма да има китове; ще трябва да свикваме да живеем и без тях. Добрият стар кренвирш вече е пълен с вода, с пилешки вътрешности и зърно с изкуствени добавки.
В каква епоха живеем само!

Хората обичат да живеят хубаво и обикновено са податливи на нервни разтройства. Те имат добър вкус и се радват на висок жизнен стандарт, някои от тях са добре образовани, над средното равнище, що се отнася до способности и интелигентност.
Всеки харчи. Никой не пести. Нервните разстройства се проследяват много по-трудно от самоубийствата, защото по-трудно се разпознават, но и по-лесно се прикриват. Самоубийството е последното нещо, което прави човек. Но кой може да каже със сигурност кога нервите на някого започват да не издържат?  Нервните разстройства наистина се появяват редовно във всички възрасти и занятия, сред всякакви хора: слаби и дебели, високи и ниски, добри и лоши.
Доста от хората са разведени. Повечето пият и отделят за обяд много време. Много мъже флиртуват. Всички жени откликват, освен няколко, които са много религиозни, скучни или твърде млади, сега навлизат в живота и не могат още да разберат как стоят нещата.

Повечето от нас харесват работата си, въпреки че се страхуват, дали ще успеят. Мечтаят да напуснем, за да работим на друго по-добро място. Печелят пари и се забавляват. Четат книги и гледат телевизия. И времето някак минава.

Бих казала, че понякога премиаваме през различните фази: човек получава нервно разстройство, отива в глуха линия, подава си оставката или се пенсионира и след това, като че ли умира. Хубавото е, че не мога да посоча за пример някой, който е успял да премине през всички стадии на поражението.

И все пак ня.кои успяват да преодолеят всичките си неуспехи.