Лингвистът професор Ролф Тейл от Университета в Осло твърди, че най-странния език в света е пирахан с помощта, на когото общуват пираха – ловци събирачи, живеещи на Амазонка.

Пирахан е странен с това, че за различния смисъл на думите се използва височината на звука.. Думата „приятел“ и „враг“ се пишат по един и същи начин, но се произнасят различно.

Освен това на този език може да се пее и свирка. Свиркането мъжете използват по време на лов, за да обменят информация помежду си, без да плашат дивеча.

За този език са характерни малко количество звукове, три гласни и осем съгласни.

В пирахан  на практика отсъстват числителните и думи обозначаващи цвят. Количеството се определя с една от трите думи: няколко, повече или много. Ако е нужно да се каже  цвета, се използва дума на предмет с този цвят. Например, „кръв“ – червен; „лист“ – зелен. При глаголите не съществуват времена.

Съществуването на пирахан, според някои лингвисти, подкопава теорията на Ноам Чомски за универсалността в структурата на изреченията за всички езици. В този език отсъства рекурсия, характерна за сложните изречения.

Първото неписано правило в химията гласи: Не пробвай на вкус това, което излиза от вашата реторта.

Но изглежда Карл Шееле явно не е усвоил тази мъдрост.

Той е живял в онова време, когато наричали кислорода „горещ въздух“, така че това е простимо.

Шееле успял да открие редица елементи в периодичната система – барий, волфрам и споменатия вече кислород, докато навикът му да опитва веществата с език не го довел до гроба.

Съставът на зъбната плаката на горната и долната челюст често се различават.

Тя може да се образува не само върху повърхността на здрави зъби, но и на пломби.

С течение на времето, количеството и качеството на бактериите в плаката се променя.

Ако зъбите са почистени преди няколко часа, бактериите са малко, около 10 хиляди в един грам, те са предимно анаеробни. Ако от чистенето на зъбите са минали няколко дни, бактериите са стотици милиарди и основно са анаеробни. Тези факти подкрепят твърдението, че зъбите трябва да се почистват често и старателно.

Експериментите показаха високата ефективност на железните наночастици в борбата против зъбната плака. Установена е тяхната способност да катализират образуването на водороден пероксид, за производство на свободни радикали, които едновременно унищожават матрицата на биофилма и убива бактериите вътре в нея. Това значително намалява плаката и предотвратява развитието на кариес.

Зелената салата в пакети може да доведе до хранителни отравяния и средство за разпространение на салмонелата.

Бактериите на салмонелата отлично се размножават във влажна среда, а такава им предоставя опаковката.

По време на експеримента се установило, че бактериите активно се размножават и в хладилника.

Осен това по време на пакетирането салатните листа често се разделят на части, за да се подобри опаковането на продукта. Така минерали, полезни захари и протеини се отделят със сока, отделящ се от салатата, поради което тя губи много полезни свойства.

Числеността на бактериите на салмонелата, се увеличава десет пъти за пет дни ако се съхранява в пакет или хладилник.

За да се избегнат хранителните разстройства, учените съветват да се използва зелена салата в деня на покупката или най-много на следващия ден.

Традицията за правене на сватбена торта идва от Древния Рим, когато младоженецът разбивал ечемичена торта над главата на невестата.
В средновековна Англия сладки рула се слагали, колкото се може по-високо, за да се целунат младоженците над тях. Ако успеят да се целунат, въпреки препядствията означава, че животът им ще бъде благополучен и преуспяващ.

Не всички торти били сладки.

Повечето от тях се правели от говеждо или агнешко месо. В една от най-ранните английски рецепти за правене на „торта на булката“ се изброяват гребени на петли, кедрови ядки, „момици“ на телешки тестиси, стриди и подправки. Всеки от гостите трябвало да си вземе парче от тортата. Неспазването на това изискване се смятало за изключително неуважително.

Вътре в тортата често се скривал пръстен и който го намерил, се смятал за следващия, който ще се жени.

От XVII век, торта на булката била заменена с такава, която е ранна версия на съвременните сватбени торти.