Около VI – XI век преди новата ера в ранната китайска държава Ин жреците на Небесното Върховно същество предсказвали бъдещето по костите на домашните животни – свине и кучета, а също и по черупките на костенурките. Всички тези предмети се изпичали на въглища и гореща мед, а получените пукнатини и цепнатини се тълкували като мистични символи, те се смятат за прототипи на йероглифите.
В тази далечна епоха са намерени около 3000 уникални, т.е. неповтарящи се, гадателски знаци от които са „разшифровани около 2200.
До 1000 пр.н.е. тези йероглифи са се поставятли главно върху бронзови ритуални съдове и са получили името „да джуан“ – йероглифа на „големия печат“.
С годините и в продължение на векове те са се развили до „сяо джуан“ – йероглифа на „дребния шрифт“, който приблизително съответства на съвременната китайската писменост.

Днес град Трир се намира на мястото на бившата Западна Римска империя, където има голямо количество древни обекти.
Перлата на съвременния град Трир е така наречената Черната порта, която се смята за най-голямата запазена антична порта в света. Тя е построена през 180 г, като част от крепосната стена на града и дълго време е служила като пропусквателен пункт за прииждащите в града.
Името си Черната врата е получила заради светлите блокове джербил, от които е напрвена, но са потъмнели от дъжда и ветровете.
Интересен е фактът, че такива блокове древните майстори изкустно изпилявали с пили от бронз, а после с помощта на лебетка, цялата маса достигаща шест тона, се закрепвала за стената с метални скоби.
Причината портата да е доста добре запазена и до днес, за разлика от много паметници от древността е, че в една от кулите на портата за известно време е живял монахът Симеон Трирсий от Гърция, който по-късно е канонизиран.
След смъртта му, портата е била частично преустроена в църквата.
През 1804 г. по заповед на Наполеон всички по-късни надстройка били отстранени, така била върната първоначалната форма на вратата.

Органът е най-големият по размери музикален инструмент. И въпреки, че има клавиши, той е духов инструмент.
Интересно е, че той води началото си от флейта. В Антична Гърция била на мода така наречената флейта на Пан. Тя представлява съединяването на няколко флейти с различна големина. Да се свири на нея било много трудно, защото не достигал въздух от белите дробове. И хората измислили да качват въздух в инструмента чрез мехове.
По-късно за това почнали да прилагат водна помпа. Новият инструмент започнал да се нарича хидровлос или воден орган.
В 1 век до н. е. били изобретени клавишите за органа. Първоначални те били огромни и тежки. Музикантът трябвало да ги удря с юмруци в кожени ръкавици.
Няма два еднакви органа. Всички те са направени по индивидуален проект. Вътре в органа, като в дом има стаи, стълбища и тавани. Преди столетия по време на свиренето вътре в „дома“ работници ръчно са задвижвали огромни мехове, сега това правят електромоторите.
В органа им голямо количество тръби, в някои дори повече от хиляди. Те се различават и по размер. Височината им варира от 10 мм до 10 метра.
Да се свири на този инструмент е доста трудно, защото той има няколко клавиатури, бутони, превключватели, лостове и даже педал за крака. Ето защо до изпълнителят почти винаги седи помощник.

Огледала са се появили преди няколко века. Те са се появили още в древен Шумер, Индия и Египет. Първоначално огледала са се правели от обсидиан, бронз и сребро и чак в дванадесети век са се появили стъклените огледала.
Веднъж венециански стъклари, работещи на остров Мурано, върху гладко парче мрамор разляли олово и го поляли с живак. Оловото се разтворило в живака и се получило това, което наричаме амалгама. На нея поставили парче стъкло и лъскавата, сребриста лента амалгама с дебелина на хартиена кърпичка плътно прилепила към него. Тайната за направата на тези огледала венецианците съхранявали в продължение на няколко века.
Всяка страна има свои собствени традиции за местоположението на огледалата в къщата. На Изток, например, било установено да се инсталира огледало  пред входа на къщата, за да може негативната енергия да се отразява от огледалото и да не влезе вътре. В Европа, огледалото се поставя на прозореца, за да отрази лошите мисли на съсед или отрицателно, идващи от близо стоящи „лоши“ сгради: болници, затвори. В Русия се смятало, че огледалото може да „зарази“ всеки, който се оглежда в него. Ето защо, на жените било забранено да се оглеждат в огледалото през „нечистите периоди“ – в дните на менструация, бременност и първите седмици след раждането.
Съвременният човек възприема огледалото като част от мебелите си, който използва всеки ден. Но въпросът е: Може ли съвременната наука да обясни защо днес, както и преди много векове назад, има нещо, което ни държи пред огледалото, завладява ни и не ни пуска? Защо, колкото по-дълго стоим пред него, толкова повече изглежда непознато собственото ни отражение? Невероятно, но факт! Колкото повече изучаваме свойствата на огледалата, толкова повече уникални сюрпризи поднасят те на науката. Интересно, на пръв поглед познат на всички предмет, но …

Айфеловата кула, Колизеумът и Бранденбургската врата са прекрасни паметници на културата и архитектурата, но трябва да призная, че своята привлекателност имат и места, където туристите не могат да се движат сред многобройни тълпите, защото те са подценени, дори и от градовете, които се близо до тях.
Замъкът Кинта да Регалейра е включени като част от дворцовия комплекс, в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Той е едно от най-романтичните места в Португалия.
Главната мистерия на Регалейр е кладенец слизащ в дълбините на земята. Спиралната галерия идваща около него има девет нива, всяко ниво има петнадесет степени. Тези девет нива символизират деветте кръга на Ада, Чистилището и деветте кръга на рая, описани от Данте.
На стената на кладенеца – сияе триъгълник, символ на масонството. Мнозина вярват, че замъкът се е използвал за срещи на масонски събирния, но писмени доказателства за това не са намерени.