Възрастният архитект, сливенец по рождение, разказва следния любопитен обичай от неговото детство. Днес този обичай несъществува и отдавна е забравен в Сливен.
В ранното утро срещу деня на „Св. Четиридесет мъченици“ момчетата от града отивали в пещерата „Змееви дупки“ и налавяли прилепи. Улова подарявали или продавали на старите моми.
Имало поверие, че ако в този ден стара мома заколи прилеп със златна пара на прага на къщата си, до края на годината ще се омъжи.

Веднъж равините поискали да направят подарък на императора. Дълго обсъждали, кой да бъде техния пратеник. Накрая решили да изпратят Наум от  Гизмо, защото той е привикнал да му се случват чудеса. И така те проводили подаръкът по него.
По пътя Наум спрял да пренощува в една странноприемница, но другите гости станали през нощта, изпразнили съдържанието на торбата му и я напълнили с пепел
Когато стигнал до целта си, развързали торбата и всички видели, че е пълна с пепел. Императорът казал:
– Евреите ме правят за посмешище.
И заповядал Наум да бъде умъртвен. А Наум си казал: „И това е за добро“.
Тогава се явил Илия, предрешен като един от слугите на императорът и му казал:
– Навярно това е пепелта на техния патриарх Авраам. Когато хвърлят от нея върху враговете си, тя се превръща в саби, а хвърлят ли я върху стърнища, превръща се в стрели.
Случило се тогава така, че по това време войските на императорът не могли да завладеят една провинция. Изпробвали там пепелта и я превзели.
Тогава императорът завел Наум в съкровищницата си, напълнил торбата му със скъпоценни камъни и перли и го изпратил с големи почести.
Когато стигнал в същата странноприемница, гостите го запитали:
– Какво занесе на императорът, че ти оказа такива почести?
Той отвърнал:
– Само това, което отнесох от тук.
За това и те занесли малко от същата пепел на императора, но когато я изпробвали, тя не се превърнала в мечове и стрели и мъжете били убити.

В турско време еснаф се е наричало сдружение на майстори от един на същ  или сродни занаяти, например като хлебари и симитчии. Членовете на еснафа се събирали всяка година на общо събрание, наричано с думата от италиански произход лонджа, на което избирали свой „първомайстор“, нещо като председател на еснафа, негов помощник и еснафски съвет от 3–4 членове. Първомайсторът ръководел заседанията на еснафския съвет и задължително участвувал в него при приемане на нови майстори, калфи и чираци.  Изпълнявал ролята на съдия в спорове между майстори от еснафа. Имал право да наказва. Например, да затваря дюкяна за няколко дни или да наложи глоби в полза на църквата. Той контролирал общата каса и т.н.
Провъзгласяването на нов майстор и член на еснафа ставало с одобрението на всички майстори, най-често на угощение, давал от калфата-кандидат.  Там първомайсторът му препасвал една занаятчийска престилка, знак на майсторството, а кандидатът внасял в касата на еснафа сума от около 400–500 гроша.
В Сливен, оживен икономически център, са се сдружавали и дребните търговци, продаващи еднородни стоки. Еснафите в града са били около петдесет, като най-богатите и най-влиятелните измежду тях били абаджийският, тюфекчийският ,т.е. на оръжепроизводителите, месарският, бакалският, кожарският и пр

Един интересен обичай, съществувал на времето в с. Градец, Сливенски окръг. На „суеверни празници“  „миши“, „вълчи“ и пр. жените не трябвало да се занимават с къщна работа, а отивали в гората за дърва.
Отивали и най-богатите  жени, които не носели тежко. Те били таксувани като болни„охтичави“.
Сред смях и закачки помагайки на по-слабите, всички трябвало да съберат и се върнат „с по един гръбник“ дърва, т.е. товар за един човек.

Френските археолози са открили, че праисторическите художници са били в състояние да изразят в скалната живопис движение чрез въвеждане на елементи на анимацията.
В 53 от снимки на пещери, разположени във Франция, са открити елементи на анимация. Изследователите са открили три начина за предаване на движението. Художникът рисувал тигри, бизони и антилопи, така че фигурите изобразявали животните в различни пози, които представлявали различни фази на движението им. Те са изобразили животни, с няколко глави, крака и опашки, представляващи различни „замразени кадри“ на движението.
Освен това, древните хора са изобразявали различни пози в серия от последователни рисунки, точно както правят сега в комикси или скиците на режисьора.
Археолозите са открили костни и каменни дискове, на които има изобразени различни пози на животни. В средата на диска има отвор, в които се поставяло сухожилие и при разстягането му диска се въртял. Изследователите се реконструирали такъв диск и открили, че по време на въртенето на тези дискове се създава илюзията за движение.