Когато за първи път чух тази мелодия, тръпки ме полазиха. Тогава не знаех, що за композиция е това. Когато отново го чух, реших да разбера, кой е композитора и как се нарича. Когато научих подробностите, кръвта ми застина във вените.
По време на мъчения, изтезания и екзекуции в концентрациония лагер, „Яновский“  в Лвов, винаги свирели музика. Оркестърът се състоял от затворници, те свирели една и съща мелодия – „Танго на смъртта.“  Композиторът на тази мелодия е неизвестен. Между музикантите били Штрикс професор от Лвовската държавна консерватория, диригента на операта Мунт и други известни музиканти
На територията на Лвовска област бил построен Яновскийя лагер.
Застанали във кръг, при виковете и писъците на изтезаваните жертви, музикантите свирели в продължение на няколко часа една и съща мелодия – „Танго на смъртта“.
В навечерието на освобождението на Лвов от Червената армия, германците ликвидирали Яновския лагер. На този ден 40 музиканта плътно се наредили един до друг в кръг заградени от охраната на лагера.
Раздала се команда: “ Музика“. И диригентът на оркестъра Мунт, както обикновено размахал ръце. Изведнъж се чул изстрел и диригентът паднал. Но звуците на тангото продължавали да звучат.
По заповед на коменданта всеки музикант влизал в центъра на кръга, оставял инструмента си на земята, събличал се гол, след което се чувал изстрел и човека падал мъртъв на земята.
През цялото време на съществуването на лагера, били убити 200 хиляди евреи, поляци и украинци.

Думата идва от латинското gentilis означаващо принадлежащ на раса или род и на английски man означаващо мъж. По смисъл думата на английски gentleman е аналогична на френската gentilhomme, на испанската gentilhombre и на италиянското съчетание  gentil uomo или gentiluomo.
На всички изброени езици тези дуни означават добре образован човек от добро семейство, членовете на които имат особени отличия. От английски тази дума неизменно се превеждат на латински език като generosus нежен. Джентълменът се отличава с елегантност, точност и умение да си държи на думата – джентълменско споразумение.
От гледна точка на образа, формиран в общественото съзнание, джентълменът се отличава с безупречни маниери и галантно поведение по отношение на жените. По-специално той не може да удари жена и т.н.
През Средните векове джентълмени са се наричали членовете на нетитлуваното дворянство – Gentry, към което се отнасяли рицари и малките синове на феодала. Титлата на бащата се наследявала само от най-големия син.

Оксфордите или оксфорските обувки са класически кожени обувки „затварящи“ се с връзка и тъп нос.
Не е трудно да се досетите, че родом тези обувки са от Великобритания, по-точно от Шотландия. Те са се появили още в XVIII век и първоначално са се наричали „Балморал“ в чест на шотландския кралски замъка Балморал. Вярно е, че по това време значително са се различавали от днешните. Били са по-високи и от страни имали отвор със закопчалки.
През XIX век балморалите станали много популярни сред студентите в Оксфордския университет. Така те получили и своето второ име оксфорди, което е по-разпространено. Студентската мода силно повлияла на външния вид на тези обувки. Те станали по-ниски, разреза от страни изчезнал и бил заменен с връзка отпред.
През ХХ век идва друга разновидност на оксфордите наречени броги. Те се отличавали от класическите с интересни перфорации и оформени пети под формата на буквата W. Своята популярност броги дължат на Едуард принц на Уелс, който по това време определял основните тенденции на модата. Той често носел броги, когато играел голф. И благодарение на това, те станали задължителна част от гардероба на британското висше общество.
През 20-те години на ХХ век оксфордски обувки започнали да носят и жени. Те били наречени „оксфордети“ и също като броги се смятали за изключително спортни обувки. След няколко години британците така ги харесали, че те се превърнали в обувки за всеки ден.
През XXI век оксфордите отново са на мода. Те станали любими обувки на Кейт Мос, Ема Уотсън и Сиена Милър.

Това е било по времето на сухия закон в САЩ.
През 1917 г., Конгресът на САЩ е приел и изпратил за одобрение осемнадесетата поправка на Конституцията относно въвеждането на „сух закон“.
През септември 1917 г., страната е преустановила производството на уиски, а през май 1919 г. същата съдба сполетяла и производството на бира.
Нелегални търговци на спиртни напитки, за да заблудат полицията носели специални обувки.
Към ходилото привързвали парче дърво, което оставало на земята следа, подобна на тази от копито на крава.

Множество легенди и поверия за подкови идват от реалния живот. В раните векове на нашата ера, желязото е току-що открито в Европа. То било много скъпо и всеки железен предмет имал висока цена.
В селските дворове желязото било много рядко срещано. Ако някое семейство е намерило на пътя желязна подкова, то това се считало за голям успех. От нея можело да се направи, например, нож и няколко гвоздея.
В различните европейски страни съществуват различни легенди за подковата, като символ на благоденствие, късмет и щастие. Ето и една от тях: За преподобния Дъстън и дявола. Това е англо-саксонска приказка.
При бъдещият архиепископ на Кентърбъри Дъстън дошъл дявола и го помолил да подкове копитата му. Трябва да отбележим, че преподобния бил ковач по съвместителство.
Дъстън подковал дявола толкова здраво, че той от болка се завъртял на едно място и помолил за пощада. Цената, с която дяволът платил свободата си била клетва, че никога няма да влезе в дом над вратата, на който е окачена подкова.