За разлика от европейците, инките не използвали златото, среброто и скъпоценните камъни като разменно средство, а ги ценели като подходящ материал за украса и преди всичко за изработване на свързани с религията си предмети, украса на мебели и дори за домакински

прибори.

Стените на много сгради били облицовани отвътре със злато. Златни били дори водоскоците.

Ето защо върховният инка предложил да се откупи от испанците със стая пълна със злато. Всъщност инките плащали с гърнета, тави, стари тръби и улуци.

Всички тези вехтории били пратени с готовност, но предметите с култово предназначение и естетическа стойност били задържани.

Смята се, че първото оръжие, което имало винтообразни нарези в цевта се е появило в арсенала на Торино през 1476 г.

През 1522 г. баварския свещеник Мореций „обяснил“ причината за по-голямата точност на този вид оръжие. Според него, на куршума излитащи от гладката цев действали малки демончета, които го отклонявали от целта. А ако куршума се върти преди да излети, то демончетата не могат да го удържат.

През 1547 г. в Майнц бил проведен интересен експеримент, в които се сравнявали пушките с винтообразните и гладките цеви. Мишените били разположени на 200 крачки.

Първо двадесет човека стреляли с пушки, чиито цеви били винтообразно изрязани. Те стреляли с оловни куршуми. Целта била поразена само от девет човека.

След това същите тези двадесет човека стреляли с пушки с гладки цеви. Куршумите за тези пушки били от сребро и на тях имало изобразен кръст и те били осветени от местния архиепископ. Но това не помогнало, нито един изстрел не попаднал в мишената.

В резултат на този експеримент, архиепископът на Майнц заключил, че новият вид пушки имат дяволски произход и забранил да се използват в неговата епархия.

Новият вид оръжие дълго не намерило практическо приложение, защото оловните куршуми буквално се забивали в цевта, а за да се изстрелят се изисквало много време, което при сражение било недопустимо.

Първоначално наричали пиротехническите бомби хибрида между бомба и пушка. Това бил шкембест буркан пълен с барут, който се инсталирал под вратите на укрепленията и се взривявал чрез запалване на фитил. Досещате се, че сапьорите често са имали трудни ситуации. Те трябвало да се скрият по време на взрива в някое по-закрито място.

Смята се, че думата „пиротехническа бомба, фишек, фойерверки“ идва от френската дума petar, която означавала „пръдня“.

Ако си спомняте в „Хамлет“ в третата част главния герой говори на приятелите си Розенкранц и Гилденщерн:

„Смешно ще стане ако този, който взривява се пръсне във въздуха…..“

При един от преводите тази фраза била преведена по друг начин:

„В това е забавата, че багерът ще се взриви от тази мина…“

В оригинал звучи така:

„…hoist with his own petar…“

и буквално означава:

„….Ще се взриви от собственото си пърдене“.

Навярно публиката би останала във възторг от подобни шеги!

При един стар отшелник дошли разбойници и казали:

– Ще вземем всичко от килията ти.

А той им казал:

– Вземете всичко, което ви е нужно.

Те събрали почти всичко от килията и си тръгнали. Но не намерили парите, които били скрити. Отшелникът ги взел и хукнал след тях да ги догони, като викал:

– Забравили сте и това. Върнете се да го вземете!

Изненаданите разбойници не само не взели парите, но върнали всичко заграбено от старецът. И си казали:

– Наистина, този човек е Божий.

Това събитие се случи в VI в. от н. е. в Палестина и го е записал Йоан Мосх.

Старият отшелник не е чел проповеди на своите грешни гости, не ги осъдил, не ги застрашил, дори не се опитал да ги уговаря да не правят така.

Но какво е накарало разбойниците да променят мнението си и да поправят стореното?

В него те видели човек, който е с Бога.

Само човек изпълнен с Божията благодат, може да бъде толкова освободен от привързаността към имуществото и парите, които са поробили човечеството.

Само човек вкоренен в Бога, може да бъде толкова спокоен и добродушен, когато му причиняват зло.

Но най-много ги трогнала любовта на старецът към тях. Само човек близо стоящ до Бога, може да изпита такава любов към непознати, дошли да го ограбят. Те видели как той искрено поставил техните интереси над своите.

С други думи, разбойниците видели човек, в който думите на Евангелието са станали дело. Това не би могло да стане ако отшелникът се е ограничавал с обреди, набор от правила и красиви думи от Бога. Той е имал реален опит в живота си с Христа.

През 1908 г. Лев Толстой получил писмо от индийския революционер Таракната Даса, който търсел подкрепа относно идеята за независимостта на Индия.
В отговор Толстой пише: „Писмо до един индус“. То било публикувано в списание Free Hindustan. В него той казва, че независимостта на Индия може да бъде извоювана само чрез ненасилствени методи.
Идеята за непротивене на злото, изложена в това писмо и в друга една статия на писателя „Царството Божие вътре в нас“, оказала силно влияние на младия Махатма Ганди, който по-късно оглавил националното движение в Индия.
Той успял да постигне мирно отделяне на Индия от Англия през 1947 г.