Смята се, че първото оръжие, което имало винтообразни нарези в цевта се е появило в арсенала на Торино през 1476 г.

През 1522 г. баварския свещеник Мореций „обяснил“ причината за по-голямата точност на този вид оръжие. Според него, на куршума излитащи от гладката цев действали малки демончета, които го отклонявали от целта. А ако куршума се върти преди да излети, то демончетата не могат да го удържат.

През 1547 г. в Майнц бил проведен интересен експеримент, в които се сравнявали пушките с винтообразните и гладките цеви. Мишените били разположени на 200 крачки.

Първо двадесет човека стреляли с пушки, чиито цеви били винтообразно изрязани. Те стреляли с оловни куршуми. Целта била поразена само от девет човека.

След това същите тези двадесет човека стреляли с пушки с гладки цеви. Куршумите за тези пушки били от сребро и на тях имало изобразен кръст и те били осветени от местния архиепископ. Но това не помогнало, нито един изстрел не попаднал в мишената.

В резултат на този експеримент, архиепископът на Майнц заключил, че новият вид пушки имат дяволски произход и забранил да се използват в неговата епархия.

Новият вид оръжие дълго не намерило практическо приложение, защото оловните куршуми буквално се забивали в цевта, а за да се изстрелят се изисквало много време, което при сражение било недопустимо.