Фитонцидите на чесъна, хряна и червените чушки убиват повечето прости бактерии и низшите гъбички в рамките на 40-100 секунди. По тази причина споменатите растения се явяват отлични средства в борбата с болестите.

Човек може да пострада от финтоцидите. Такива опасни финтоциди притежава дивият розмарин и росена.

Един от най-скъпите фитонциди са етеричните масла от хвойнови дървета, които могат да се закупят от аптеката.

Фитонцидите се явяват един от факторите за естествения имунитет на растенията.

Трябва да се отбележи, че много от иглолистните дървета стерилизират въздуха и убива болестотворните бактерии. Фитонцидите на елата убиват коклюшната пръчица, боровите фитонциди унищожават пръчиците на Кох, причинители на туберкулозата, и червените пръчици. Брезата и тополата убиват микроба на златистия стафилокок.

Хектар борова гора отделя в атмосферата около 5кг фитонциди на ден, а хвойновите гори около 30 кг на ден. Затова иглолистните гори са почти стерилни.

Лишеите често се появяват в градините и парковете. Някои казват, че лишеите изсмуква сока на дървото и те са показател, че околната среда е чиста.

Дали това е истина?

Лишеят е организъм, който употребява въздух, вода и роса.

В големите градове, където замърсяването на природата е много голямо, няма да ги намерите по дърветата. Лишеите не могат да виреят в замърсен от предприятията въздух.

Ако намерите лишеи във своята градина, вземете мерки да ги унищожите, защото те затрудняват дишането на дърветата.

Освен това те се появяват на застаряващи дървета.

В такъв случай ви препоръчвам да обновите градината си с млади плодни дръвчета.

В случая става дума за наторяване на домашни растения без химия.

Сокът от алое се използва за увеличаване на кълняемостта на семената.

При накисване на семената във вода се добавят няколко капки от сок на алое и те израстват за 8-20 часа.

При поливане на стайни растения, също се добавя сок от алое.

Сок се добива от растение достигнало тригодишна възраст, като листата му предварително се постави няколко дена в хладилник.

На Запад са много популярни чери доматите. Обикновено ги поднасят на десерт. Те са много сладки.

Захарта в тях е до 5%, докато в обичайните домати е 2%.

Окраската на чери доматите не е обичайно червена, а розова.

Необичайна е и формата им – сливово -крушовидна.

Средната маса на един домат е 40 грама, с размерите на слива. На едно клонче обикновено има 50-60 домата, а всяко такова клонче тежи до 1,5-2 кг.

Препоръчва се такива домати да се отглеждат на защитена площ, например, в остъклен парник. На 1 кв.метър се засаждат три растения.

Летливият чесън, лук, хрян и червени чушки убиват повечето прости бактерии и нисши гъбички още в първите няколко минути, даже и секунди.

Поради тази причина, лукът се явява отлично средство в борбата срещу болестите.

Лукът с формата на ряпа, леко сплесната, в почти сферична форма е прекрасно медоносно растение, тъй като дава на пчелите достатъчно нектар, даже при много горещо време.

Луковият мед е свежо жълт, почти непрозрачен, а при съзряване губи вкуса на растението.

Червеният лук е богат на кверцептин, анти раков агент, който може да подтисне злокачествените ракови клетки преди да са се развили като тумори.

Понякога се използва и външната обвивка на лука. Тя се вари в малко количество вода, като отварата се прибавя към бульона. В нея се съдържат флавоноиди, полезни предимно за функциите на отделителната и сърдечно-съдовата система.

Лукът не бива да се употребява за храна и като подправка в по-големи количества, особено пресен, при стомашно-чревни, чернодробни и бъбречни заболявания. Неприятният му мирис се отстранява чрез сдъвкване на клонче зелен магданоз.

Лукът е силно апетитовъзбуждащо средство, което регулира моторните и секреторните функции на стомаха и червата. Оказва положително влияние и при заболявания на бъбреците.