Официалните резултати от стрес-теста на 130 банки в Европа, провеждани от Европейската централна банка, все още са неизвестни, но според най-авторитетните бизнес медиите, те могат да изглеждат тревожно.
Според вътрешна информация, дадена от световните информационни агенции, 25 от 130-те изследвани европейски банки са показали отрицателни резултати, 105 са преминали теста. При това 15 от 25 имат достатъчен приток на капитал и все още могат да оцелеят в кризата. Те имат известно време, за да генерират допълнителна „предпазна възглавница“.
Европейската централна банка е подчетала, че официалният резултат от стрес-тестовете ще бъде публикуван в неделя и до момента всички версии на тяхното обнародване са спекулации.
Междувременно испанската информационна агенция Efe също е съобщила, че най-малко 11 банки не са успели да преминат стрес-теста.
Това е най-грандиозната за всички времена банкова проверка в Европа. С помощта на националните надзорни органи и на консултантската компания Oliver Wyman Евробанк е проучила състоянието на 130 от най-големите банки в еврозоната.

Според ново изследване, четири от пет покупки в Швеция се заплащат по електронен път или чрез използване на картата, страната уверено се движи към изоставяне използването на налични пари.
Всеки гражданин на Швеция през година има 260 електронни плащания. Дори и уличните търговци на зеленчуци, плодове и вестници приемат разплащателни карти. Разпространението на такива платежни системи като Swish, позволява на хората да прехвърлят малки количества, без да се прибягва до банкомат.
Отказът от използването на налични пари освобождава банковата система от разходи за обработка на пари, което се оценява в Швейцария за 1,2 милиарда долара. Нещо повече, разпространението на електронни платежни системи драстично намалява броя на въоръжените грабежи. Според Асоциацията на шведските банкери, през 2012 г. е имало само пет банкови обири.
Отказът от пари в брой не е общоевропейска тенденция. В Италия, например, чрез конвенционални пари, се плащат три четвърти от всички покупки.
В Швеция, според проучване, проведено от социологическия институт Sifo, две трети от гражданите смятат, че да имат пари на ръка е едно от основните човешки права.
Парите в брой могат да изчезнат от паричната система в Швеция през 2030 г., прогнозира асистент на индустриалната динамика Никлас Арвидсън.

Замисляли ли сте някога, дали в автосалоните успяват да продадат всички автомобили?
Помислете си само, само през 2013 г. автомобилните компании в целия свят са произвели повече от 87 милиона автомобила.
И всичките ли са били изкупени?
Това, което виждате на снимката е само върха на айсберга.
Подобни места за паркиране на оставени нови автомобили в света има много.
Не се шегувам, това не е фотошоп.
Къде е изхода от това положение?
Автопроизводителите постоянно разработват нови модели с най-новите технологии. Коли непродадени в интервал от две години, губят шанса да бъдат продадени изобщо.
Единствената алтернатива за тях е да се разглобят на части или да се смачкат под пресата, за скраб.
Някои автогиганти пренесаха производството си в Китай, като General Motors и Cadillac. За съжаление произведените коли по американски лиценз в Китай не се търсят в САЩ, както преди.
Сега площадки в Китай са затрупани от чисто нови американски коли.
В цилиндрите започва да се натрупват кондензат , след което става „студена корозия на метала“. Колите започват да се саморазрушават като стоят на едно място. Гумите спадат, акумулаторите се изпразват. Списакът от повреди може да се продължи до безкрйност. Резултата е плачевен, чисто нова кола се превръща в неизползваем автомобил.
Някои се изхитрят и ги продават на места за коли втора употреба, други ги изнасят в страни от третия свят, но по-евтино.
Вероятно търговците си стоят на принцип: „Нека гние, отколкото да се продаде за стотинки“.

В началото на 20 век в Тибет се взимали около 2000 вида държавни данъци.
В тях влизли данък за сватба, раждане на дете, правото да се пее, да се танцува, да се бие камбана или барабани, ………
През 1926 г. в Тибет започнали да събират армия.
В случая им трябвали много пари, но всички възможни причини за събиране на пари чрез данъци, били вече измислени.
Тогава Далай Лама въвел данък за ушите. Ами ако някой нямал едно ухо или и двете му були откъснати?
А ние се оплакваме, че плащаме „големи“ данъци!? Ей, я по-тихо, нали още не сме почнали да плащаме за въздуха, който дишаме. И той е един въздух, просто не ми се говори за това…..

На преминалата в Парагвай бизнес конференция милиардерът Карлос Слим, най-богатият човек в света, е призовал работодателите по целия свят да преминат на тридневна работна седмица. Според него при тези нови условия трябва да се повиши възрастта за пенсиониране на 70-75 години.
Според господин Слим системата за заетостта на населението се нуждае от сериозна ревизия.
„Нужно е хората да работят до 70 или 75 години, но само три дни в седмицта, по 11 часа на ден. С три работни дни ние ще имаме повече време за почивка, а това ще повиши качеството на живота. Четирите дни за почивка ще имат сериозно влияние върху развлекателната индустрия и други дейности, с които човек иска да се занимава, – каза господин Слим“.
Според него това ще подобри производителностт на труда и здравето на хората.
В компнията Telmex принадлежаща на господин Слим, вече действа система за договори, която позволява на сътрудниците, които са започнали да работят в компанията още в младежките си години, да се пенсионират на 50 години или да продължат да работят четири дни в седмицата при същата заплта.
Карлос Слим не е единственият голям бизнесмен, който повдигна въпросите за заетостта и възрастта за пенсиониране.  В началото на юли, шефът на Google, Лари Пейдж призова за намаляване на работната седмица. Според г-н Pейдж, трябва да се направи преглед на съществуващата система в полза на четиридневна работна седмица и допълнителни празници. По негово мнение, намаляването на работното време, ще помогне за премахване на безработицата, тъй като ще се наемат двама души на едно работното място. До днес най-късата работна седмица е във Франция – 35 часа. Миналата седмица пълното съгласие с идеите на г-н Пейдж изрази и британският предприемач Ричард Брансън.